Изповед от първо лице на Ружа Райчева, едно младо момиче, тръгнало си от ИТН преди година. Тя е дъщеря на социолога Андрей Райчев и емблематичната журналистка Виза Недялкова.

 Не мога да повярвам, че е минала само една година. Заради всичките приказки, които в момента се леят по адрес на ИТН, ще си позволя да кажа нещо.

Тръгнах си от ИТН след изборите през юли, когато се обявиха плановете за лунен полет със “северномакедонец”, и когато непознатият за мен Петър Илиев ненадейно се оказа най-безценния кадър в партията.

За Слави Трифонов не бих могла да кажа нищо лошо, просто защото такова не съм видяла - към мен се е отнесъл само с добро.

- Проблемът ми беше, че в листите цъфнаха едни хора, които в кампанията просто ги нямаше. Че за министри се предложиха отново такива.

- Проблемът беше, че почнах да получавам обаждания и СМС-и (не от Трифонов) за това какво да пиша, какво да трия, от кое предаване да се скрия и естествено, това приключи бързо, защото никой няма право да ми казва какво да мисля и говоря.

- Проблемът беше, че реално нямаше партиен живот, ние бяхме там, за да симулираме такъв, докато други неща се случват.

Не съм видяла схеми, не съм видяла ДПС-та, Алексиевци и т.н., но осъзнавам, че бях прекалено малка пешка на дъската, за да знам каквото и да е съществено.

Като човек, участвал в цялата работа, ужасно ме боли от това, което наблюдаваме в момента - грозен разпад на коалиция, а после и партия, размяна на безкрайни обвинения.

Не знам как тези хора смятат да си говорят в следващите Народни събрания.

Напуснах цялата работа тихо и кротко, просто защото за хора, с които си бил на една маса, макар и като малка пешка по кампании, не може да говориш лошо и не бива. Никога не съм мислела, че ще стана депутат, или каквото и да е. Надявах се, че нещо ще променим, с месеци се носех на крилете на протестите през 2020 и мечтаех да канализираме тази гражданска сила.

Това, което със сигурност мога да кажа за ИТН е, че съзнателно или не, основно с тяхна помощ - тази обществена инерция и сила, бе разбита, а ГЕРБ тихомълком се реабилитират ден след ден.

Сега сме толкова разцепени, мненията по важните въпроси са толкова полярни, че самите хора са в тиха гражданска война, а политиците просто отразяват тези настроения.

Тъгувам по времето, с което бяхме заедно на площадите и знаехме срещу какво и кого се борим. Най-вероятно в сряда ще падне кабинетът и пак ще влезем в чудната, позната спирала.

Еднолични спасители няма и такива не бива да чакаме. Ние сами ще се спасим, когато осъзнаем, че България не е дупка и, че всеки всеки нормален човек може да помогне и направи много - стига да иска и да не се отказва.