При поредното следизборно разочарование, синьото пространство бе разкъсано от вътрешни борби и противоречива визия за провежданата политика и неговата невъзможност за обединяване.
Нападки към лидера Мартин Димитров от страна на Надежда Нейнски и Иван Сотиров бяха повече от отявлени и породиха поредната вътрешна анти-фракция.
На въпросите свързани с понасянето на политическата отговорност и подаването на оставката му отговорът му бе, че това не би било в полза на партията. Той дори заяви готовност да напусне поста, но: “когато аз преценя, че е добре за партията, ще подкрепя следващ председател и ще застана зад него. Няма да съм сърдит и обиден и да тръгна да правя друга партия", заяви Димитров.
В опита си да тушира вътрешното напрежение, вече обиграният политик, реши да го прехвърли към доскоро негласно поддържаната ГЕРБ. Естествено не липсваше и демократичното разногласие по ред ключови и дебатирани теми като държавен бюджет, здравеопазване и социална политика.
Този път критиките са вече върху цялостната политика, провеждана от ГЕРБ, която Мартин Димитров нарече същият популистки проект като НДСВ, но с разликата, че звучат атрактивно.
