Народното събрание забрани икономически необоснованото увеличение на потребителските цени и задължи търговците всеки ден да публикуват продажните цени в интернет. Това стана с приетия на второ четене Законопроект за допълнение на Закона за защита на потребителите.
Какво означават промените?
Депутатите записаха, че се забранява увеличаването на цените на стоки и услуги, предлагани на потребители, когато то не е икономически обосновано.
При констатирано увеличение контролните органи установяват размера, периода и обстоятелствата и определят срок, в който търговецът е длъжен да докаже неговата икономическа обоснованост. Ако не го направи, се счита, че необосновано е вдигнал цената.
Преценката за икономическа обоснованост се извършва от контролния орган чрез съпоставка между увеличението на цената и въздействието на факторите върху разходите или икономическата дейност на търговеца, е записано в приета разпоредба.
Търговците на дребно на хранителни стоки, алкохолни и безалкохолни напитки, тютюневи изделия, нехранителни стоки и лекарствени продукти, с оборот за предходната финансова година над 25 000 000 евро са длъжни да публикуват ежедневно до 7:00 часа в машинно четим формат на интернет страниците си информация за деня за индивидуалните продажни цени на предлаганите стоки от голямата потребителска кошница, определени от Комисията за защита на потребителите (КЗП).
Освен това всеки търговец всеки ден до 8:00 ч. трябва да предостави същата информация и на КЗП.
Предвижда се КЗП да създаде и поддържа публично достъпен интернет портал и да публикува ежедневно индивидуалните продажни цени, да показва и цената на едро на конкретните стоки, както и информация за справедливата стойност на стоки, определени със заповед на министъра на икономиката, инвестициите и индустрията. Справедливата стойност има индикативен характер и се определя от методика, приета от Министерския съвет.
При необосновано вдигане на цените да се налага глоба на виновните лица от 1000 до 10 000 евро, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция в размер от 10 000 до 100 000 евро, определи парламентът.
Който не предостави информация или тя е непълна, неточна, недостоверна или заблуждаваща се наказва с имуществена санкция в размер от 5000 до 50 000 евро. При възпрепятстване на проверка или неизпълнение на разпореждане на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 100 000 евро.
Промените в закона влизат в сила от 9 август 2026 г. и се прилага до 9 август 2027 г., прие Народното събрание.
Дебатът по законопроекта започна още вчера, когато бяха прочетени част от текстовете, но не бяха гласувани поради края на пленарното заседание.
Срещу удължаването на срока с една година възрази Мартин Димитров от „Демократична България“. Те предлагат удължаването да е до края на годината, а не с цяла година, което според тях е рисково. След това, ако се налага, може срокът пак да се увеличи.
Председателят на бюджетната комисия Константин Проданов („Прогресивна България“) обясни, че промените се налагат заради това, че търговци вдигат цените необосновано. Твърдя, че добросъвестните търговци, които задържат цените, са малцинство, добави той. Ако удължим само до края на годината, около коледните и новогодишните празници има опасност от повишаване на цените, обясни срока от една година депутатът.
Явор Гечев (ПБ), един от вносителите, обясни, че законът се удължава с една година, за да може пазарните играчи да разберат, че има държава, която си върши работата, съгласно Конституцията и законите на страната.
Ивайло Шотев заяви, че „Продължаваме промяната“ няма да подкрепят законопроекта поради неясно формулирани понятия. С разширяване правомощията на КЗП цялата власт минава в ръцете на Министерския съвет, тъй като той назначава комисията и тя може да се превърне в „бухалка“, опасяват се от ПП.
Цончо Ганев, „Възраждане“, коментира, че с текстовете се отваря широко вратата за веригите, които трябва да контролират цените. Ще има скок на цените, на инфлацията, което води до обедняване, смята той.
