Софиянски: Не бива да приемаме втора Конституция с палатки пред парламента

Защо смятам, че трябва да има нова Конституция? Защото ние сме в съвсем друга обществено-икономическа среда от тази, в която е правена миналата. 1991-ва бяхме член на СИВ и на Варшавския пакт.

Днес сме член на ЕС и НАТО и ние трябва да отговорим, като общество, с една организация, която да направи ефективно присъствието ни в тази нова среда.

Отдавна съм представил мотивите си за нова Конституция. За мен моментът беше още след влизането ни в ЕС. Още покойният академик Воденичаров организира едно обсъждане в БАН. Десни партии го обсъдихме. Правили сме и още обсъждания и мисля, че проектът е готов. Към нова конституция трябва да се погледне сериозно!

Това каза бившият служебен премиер и бивш кмет на столицата Стефан Софиянски пред БНР според когото „набързо предложената Конституция“ от ГЕРБ е била „доста прозрачен ход“. Недоверието на хората и ниското обществено доверие към парламента пречат на обсъждането на проекта на ГЕРБ.

„Няма доверие, че този парламент, замерян с яйца и домати, би дал добър продукт. Не бива да си позволяваме втора Конституция да приемаме с палатки пред парламента“, заяви той и припомни, че през 1991-ва година отново в София е имало гладуващи, палатки, град на истината:
"За мен този парламент е изчерпал доверието на хората и той трудно може под натиск да приеме някакъв разумен документ. Мисля, че дневният ред на обществото днес е служебно правителство, избори колкото се може по-бързо, а след изборите веднага - новото Народно събрание, с първоначалния кредит на доверие, който има, да започне работа върху новата Конституция".

Депутатите в новия парламент ще трябва да обсъдят с хората в районите си новата конституция, допълни Софиянски. „За да бъде трайна, не трябва да я приемаме под напрежение“, заяви той.

Няма нищо страшно от служебен кабинет! Ситуацията през 1997 година беше много по-тежка, но все пак успяхме да се справим.
„В самата Конституция, която предлага ГЕРБ, отново има едно силно противоречие между това, което искат хората и това, което се предлага“, обясни бившият служебен премиер. Причината е, че всички предложения в нея намаляват представителността:

„Хората искат представителност, повече хора в управлението, а какво им се отговаря - 120 души в парламента и се премахва Великото народно събрание. Тоест, ограничава се представителността на хората в институтите. Трябва да си безродственик, за да премахнеш ВНС. Такава институция няма никъде другаде. Тя е точно представителност, дава много по-голяма представителност на обществото“.

В проектоконституцията на Софиянски, въпросът с броя на депутатите е решен по примера на Търновската Конституция – кратно на населението. Софиянски предлага 1 депутат на 40 000 души население или около 160 за България.

"Разбира се, една Конституция не можем да я гледаме с 2-3 промени. Трябва да се гледа обвързано с институциите. Като намаляваме народните представители, ние още не сме въвели второ ниво на местно самоуправление. В сегашната Конституция има заложени две огромни противоречия. Едното е президент - министър-председател, защото президентът няма законодателна инициатива, той само може да спира.

Това вече води на противоречията. Той не може да каже: „Това трябва да бъде така“, може да каже: „Вие не го правите правилно“ и ето ти противоречие. Второто е областен управител – кмет. Кметът е избран директно, общинският съвет се избира пропорционално от населението, а областният управител, който назначава от правителството, може да отменя решенията и на общинския съвет, и на кмета да отменя заповедите.

Ето тези противоречия трябва да се избегнат. Мястото на институциите трябва да се потърси внимателно така, че те да се вкарат в режим на сътрудничество, а не на противопоставяне.

Това е философията на материала, по който аз съм работил с колеги и с приятели. Гледам на Конституцията не като на юридически документ, а като на организация на обществото - каква организация то трябва да създаде, така че институциите да работят ефективно, да си взаимодействат и да оставят независими съдебна си прокурорската система".

За съдебната власт

"Една система е независима, когато е самоуправляваща се или когато се избира директно. Според мен, като принцип, Съдебната система трябва да бъде самоуправляваща се. Всеки квотен принцип внася политика в една система, защото квотата е проекция на парламента. Съдиите трябва да си избират сами, условия и ценз трябва да има, и те да си избират Висшия съдебен съвет на вътрешни избори".

По отношение на прокуратурата

„Какво е прокурорът? Обществен обвинител! Той защитава интересите на обществото! Обществото трябва да го избира. България се разделя на 7 области. Те избират директно областен управител и обществен обвинител на областта.

Седемте прокурора, избрани директно от областта, правят Висш прокурорски съвет. Дава му се мандат 7 години и всеки от тях по 1 година е главен прокурор. Ето ви една система, на която гарантираш независимост, защото те са отговорни вече пред обществото - то директно ги е избрало, а не са отговорни пред партийната квота“.

В проекта на Софиянски се предлага увеличаване правата на президента

„Той поема вътрешната и външната сигурност на страна или, грубо казано, Вътрешното и Външното министерство. Стопанските и хуманитарните министерства се поемат от най-голямата парламентарна група. Министрите са определени конституционно и се избират мажоритарно от парламента - всеки един с биографията си и с името си, а не анблок“.