Ръководителят на Делегацията на българските социалисти в ЕП Петър Витанов, депутатът Крум Зарков и Станислав Владимиров, кмет на Перник, разговаряха със студенти за бъдещето на левицата в Европа и България.
Тримата социалисти бяха поканени от „Студентски клуб на политолога“ в Софийския университет „Климент Охридски“. В аулата се събраха десетки студенти, които участваха в дискусията „Лявата идея на местно, национално и европейско ниво“.
„Предизвикателствата не само пред левицата, но и пред всички останали партии е войната и произтичащите от нея тежки последици за всеки аспект от живота ни. Задава се продоволствена криза, инфлация, миграция, политически натиск, спад на доверието. Друго предизвикателство са санкциите“, изтъкна Петър Витанов.
„Един от най-големите проблеми пред левицата е радикализацията, защото когато животът е труден, на сцената излизат радикалните идеи, послания, политици“, каза още евродепутатът.
Според Петър Витанов в момента левицата в Европа отново е водеща сила. Тя управлява в Германия, Швеция, Дания, Финландия, Норвегия, Испания, Португалия, Малта, Северна Македония, Албания.
„Европейската левица трудно се позиционираше в новите икономически условия, но пандемията обърна тренда. Хората разбраха, че е необходима солидарност. Че не може всеки да се оправя поединично. Това се отнася в още по-голяма степен за бизнеса. Ако преди три години той настояваше за нулева намеса на държавата, то по време на пандемията сам потърси помощта ѝ. И не само я потърси, но получи различни грантове, данъчни облекчения, директни плащания“, добави Петър Витанов.
„Лявото е много повече от даване пари на калпак или помощи за бедните. Лявото е гарантиране на достоен живот, на минимални възнаграждения, пенсии, равенство между мъже и жени, на нормални условия на труд. Лявото е и екология, защото в основата й стои солидарността. Осмисляне, че освен да помислиш за себе си, трябва да го направиш и за обществото“, каза още Витанов.
Според Крум Зарков БСП е единствената партия, която може да обедини всички леви хора в широка коалиция. Това обаче може да стане само на базата на демократизация и приемане на различни крила и течения, и ако се сложи край на нейното стигматизиране.
„Лявата идеология среща един общ проблем с дясната, бори се с едно и също предизвикателство. А то е, че в българския политически живот идеологиите нямат практическо значение. Партиите в България се борят за целия електорат, без да го разделят на системни интереси. Нито в кампаниите си, нито след това, когато са на власт, партиите се водят от ясно определена идеологии, каквито са дясното и лявото“, каза Зарков.
„Българската левица има едно специфично обстоятелство – нейната история. Тя се изправя срещу твърдението, че историята ѝ е само 45-те години на БКП. Никой не говори за споровете между Сакъзов и Благоев, няма сериозни дебати по отношение на Отечественият фронт, антифашистката съпротива и много други исторически събития. Над левицата тегнат стигми, въпреки че именно от нейни министри беше подадена молбата за членство в ЕС, а през 2007 страната ни стана член на ЕС с ляв премиер“, припомни Крум Зарков.
Той каза още, че на България е необходима „действаща и постижима алтернатива на това всеки да се оправя според силите си“.
Станислав Владимиров изтъкна, че като кмет залага на младите хора, които със своя ентусиазъм и знания допринасят за просперитета на града.
„Младите в политиката не бива да бъдат използвани за лепене на плакати или за писане на негативни коментари в интернет. Включването на младите хора в политиката, тяхното ангажиране в развитието на държавата, се използва предимно зае нуждите на предизборните кампании. Но те трябва да участват активно в изграждането на страната ни и това не е лозунг, това е работещо решение. Странното е, че у нас младите са десни, а възрастните – леви, което е рядко срещан феномен. Най-логичното нещо е една лява партия да може да ангажира колкото се може повече млади хора и да поставя на фокус и техните интереси“, каза Владимиров.
Студентите зададоха много въпроси на своите гости за състоянието на българската левица, за процесите в останалите партии, за войната и политическите процеси в Европа.
