Новият главен секретар на МВР Младен Маринов знаел, че ще е полицай още в 7 клас. „Вуйчо ми, който беше началник на РПУ-Ябланица, ме запали, вдъхнови ме. Мечтаех и аз да стана униформен и си поставих за цел да го направя. Така на 15 години постъпих в милиционерското училище в Пазарджик”.

Това разказа пред „Телеграф“ главсекът на силовото ведомство Младен Маринов. Кариерата му буквално е белязана от масови безредици. Веднага след като завършва школата – през 1991 г. го пращат с колегите му да овладеят протестите пред Народното събрание. Следва серия от знакови събития за България, в които Младенов участва рамо до рамо с момчетата от специализираното поделение за охрана на масови мероприятия.

Жесток инцидент в милиционерското училище, който би отказал всеки да продължи с обучението си, не успява да пречупи Маринов  и да го откаже от целта му. При една от тренировките, в която курсантите изкачват наклонена стълба само на ръце, вземайки едно по едно перилата, той избързва. „Взимах ги по 2-3 и то бързо, но на последното не успях да се задържа и паднах. Височината беше около 10 метра, колкото 3-етажна сграда. Счупих едновременно и двете си ръце”, спомня си той. Гипсиран чува ръководството да му казва – или си отиваш вкъщи и те откомандироваме, или оставаш. Изборът му е ясен и до днес. Не крие обаче, че това е тежък момент, в който буквално всичко му зависело от колегите. Помагали му дори с храненето и къпането. Гипсът си казал тежката дума. „Само като помислих, че ми пропада мечтата, целта ми отива на кино, взех решението”.

На 19 г. Маринов се уволнява от милиционерското училище и директно го пращат с колегите му в София. Бойното им кръщене е на студентските протести пред парламента през 1990г. Тогава начело на държавата е Петър Младенов, а студентите протестират с искане за отмяна на член 1 от Конституцията, регламентиращ монопола на партията върху властта. Оттогава датира и легендарната реплика на Петър Младенов „По-добре танковете да дойдат”. „Хвърлиха ни в боя още в началото. Тогава бях разпределен в поделението за охрана на масови мероприятия“, спомня си главсекът на МВР.

Следващият му знаков момент са януарските протести по време на Жан Виденов. При един от митингите хората обкръжават НС и опитват да нахлуят вътре като целта им е да запалят сградата. На място са извикани полицията и вътрешни войски, които успяват да овладеят положението.
 

„Точно тогава разбрах какво означава  ярост, стихия, силата на тълпата, когато няма кой да я спре. Помита всичко по пътя си. В онзи момент имах притеснения, нормално е, особено за хората, които бяха в парламента, а ние трябваше да ги опазим живи и да ги изведем на безопасно място”, разказва главсекът на МВР. Първото си офицерско звание получава след като завършва Академията на МВР.
 
След като завършил школата в Пазарджик, Младен Маринов е разпределен в София. Тъй като няма жилище, го настаняват в милиционерското училище в кв. „Хаджи Димитър“, което всички наричали Шаолин. През 1994-1995 г. полицаят е изпратен в Сапарева баня и Паничище. Кмет на София е Янчулев и има криза с водата. Налага се да се взема от водопровода на Паничище, но местните хора блокират всичко и не дават на трудови войски да разкопаят тръбите. Няколко часа след като на място пристигат момчетата от „безредиците“, водата тръгва.

Няколко години по-късно Маринов и колегите му задържат роми откраднали кола в махалата до битака в София. „Изведнъж отвсякъде започнаха да излизат хора с брадви, ножове от рода на Гольовците. Наложи се, за да ги респектираме, да стреляме във въздуха”, спомня си главният секретар. Както почти всичките си колеги, и той е удрян десетки пъти от хулигани по мачове, бомби са гърмели до него, целили са го с твърди предмети в каската.
Първият по-сериозен скок в кариерата му е през 98 г., когато звеното е пратено да озаптява бунтове в Боровец. Те избухнали след като държавата взима решение да събаря незаконни частни хотели, сред които и този на разстреляния Юри Галев. След този случай Маринов е повишен в началник-сектор в Специализираните полицейски сили.

През цялото време докато озаптява протестиращи, футболни хулигани и ултраси, Маринов учи. Първо завършва магистратура „Право” в ЮЗУ, след което преминава през курсове в ИЛЕА и САЩ. По-късно записва и магистратура в АМВР „Опазване на обществения ред и противодействие на престъпността”. „Ученето е надграждане, човек не трябва да спира да се развива. Учех нощем, нямаше и кога. Въпреки това продължих. Завърших и магистратура „Управление при кризи” във Военна академия „Г.С. Раковски”, гордее се новият главсек. Свикнал е на бързото темпо на работа, което всички в СДВР са усетили на гърба си, особено, когато има сигнал за тежко престъпление. След като оглави столичната дирекция, мнозина бяха скептични как ще ги ръководи човек, който не е например от отдел Убийства, тъй като последните няколко шефове бяха именно оттам. „Аз съм човек, който подава ръка на всеки. Работя с всички. Налагам бързо темпо, но когато усетя, че някой не се справя, му давам втори шанс. Все пак трябва да излезе с достойнство от ситуацията. Не обичам да мачкам хората”, казва Маринов.
 
Официално работното време в МВР е от 8,30 до 17,30 ч. особено за шефовете. „Никога не съм си тръгвал в този час, май трябва да ме накажат за това”, шегува се той. Нещото, което мрази най-много е, когато стане напечено, има кризисна ситуация, убийство, грабеж или изнасилване да започне да издирва свои подчинени, а те да са в почивка и да не си вдигат телефонните. „Няма как да си полицай и да живееш за това да си слееш почивките, да си тръгнеш в точния час и после да забравиш всичко. Това е призвание, 24 часа в денонощието е. Невинаги се налага, слава богу, но това са фактите”, категоричен е новият полицай N1. 
 
Главсекът на МВР харесал жена си още докато тя учи в Плевен. Запознали се в родното му място – Ябланица, когато били на дискотека. Тя грабнала сърцето му от пръв поглед и Маринов направил всичко възможно, за да я заговори. И до момента двамата са неразделни. Имат син ученик и дъщеря студентка, с които много се гордеят.
Новият професионален ръководител на МВР е луд фен на фитнеса и на спорта като цяло. „Така разпускам напрежението, това е моят начин. Синът ми също е така. Тренира карате киокушин, водя го на тренировки и аз се включвам”, споделя Маринов. Ако има късмет, някой уикенд успява да отиде и при родителите си. Шегува се, че като им помага, извършва градинска работа. Обича да ходи и на лов, но от доста време не успява да намери време за това.