Завърши редовното заседание на правителството. Приети са решения за законодателната програма на кабинета до края на годината, както и две предложения за награждаване с ордени на двама души във връзка са навършването им на кръгли годишнини.
Извършена е кадрова промяна в Държавната агенция за защита на детето, утвърден е и почетен консул на Република Мавриций у нас.
Всички решения на правителството от днешното заседание:
Виолина Маринова ще бъде удостоена с орден „Стара планина”, проф. Константин Жалов – със „Св. Св. Кирил и Методий”
Правителството предлага на Президента на Република България да удостои с орден „Стара планина” – първа степен, председателя на Управителния съвет и главен изпълнителен директор на „Банка ДСК” АД Виолина Маринова за изключителния й принос за укрепването и реформирането на българската банкова система. Предложението е подкрепено от управителя на БНБ Иван Искров.
През м. август Виолина Маринова навършва 60 години. Има повече от 40 г. опит в банковото дело (изцяло в Банка ДСК), започвайки през 1971 г. като счетоводител и преминавайки през цялата йерархична стълбица, за да бъде избрана за главен изпълнителен директор през 2004 г.
Виолина Маринова има огромен личен принос в преобразуването на старомодната кредитно-спестовна институция в универсална търговска банка и така допринася както за укрепването и реформирането на банковата система като цяло, така и за поставянето й върху основите на европейските правила. Ползва се с изключителен авторитет сред банковата общност у нас, намерил израз в избора й за председател на УС на Асоциацията на банките в България в периода 2008-2011 г. Към момента продължава да допринася за успешната работа на АББ като един от членовете на нейния управителен съвет.
Виолина Маринова е изтъкнат общественик и спомоществовател като на член на настоятелството на ДМТ „Стефан Македонски” и председател на УС на фондация „Атанас Буров”.
С друго решение правителството предлага на Президента да награди проф. Константин Жалов с орден „Св. Св. Кирил и Методий” - първа степен за големите му заслуги му към България в областта на науката и спорта.
Константин Жалов е роден на 31 май 1928 г. в София. През 1952 г. се дипломира с две специалности във Висшето училище за физическа култура – учител по физическо възпитание и треньор по лека атлетика. В периода от 1952 г. до 2000 г. е преподавател във ВИФ (НСА), като през 1971 г. става доцент, две години по-късно – кандидат на педагогическите науки, а през 1988 г. – професор. Сред неговите възпитаници са Диана Йоргова – първата българска състезателка, която влиза в шестицата на олимпийските игри в скока на дължина (1964 г.), Георги Стойковски – първият български европейски шампион в дисциплината „троен скок” (1966 г.), както и рекордьорите в дисциплините скок на височина, троен скок и овчарски скок Евгени Йорданов, Димитър Хлебаров, Додю Патарински и Любен Гургушинов.
През 1965 г. Константин Жалов е удостоен със званието „Заслужил треньор по лека атлетика”, а двадесет години по- късно и със званието „Заслужил деятел на физическата култура”.
Проф. Жалов е участвал като лектор и в много международни семинари. Той е взел участие с научни доклади в над 80 конгреса и конференции в България и в чужбина. Научната му дейност е свързана с 260 научни труда, сред които пет монографии и 18 книги. Научен ръководител и консултант е на 16 успешно защитили докторанти.
Освен с треньорска и научна дейност, г-н Жалов се занимава и с обществена дейност. Той е бил заместник-председател на българската федерация по лека атлетика, член на БОК, дълги години е бил председател на журито в детското телевизионно предаване по БНТ „Бързи, смели, сръчни”.
Създаден е Съвет по децентрализация на държавното управление
Правителството създаде Съвет по децентрализация на държавното управление като постоянно действащ консултативен орган към Министерския съвет, който ще координира изпълнението на Стратегията за децентрализация. За негов председател е определен министърът на регионалното развитие. Членове са заместник-министри, областни управители и представители на Националното сдружение на общините в Република България.
Процесът на децентрализация цели постигане на оптимално разпределение на правомощия и ресурси между различните нива на управление за предоставяне на по-качествени услуги на гражданите.
С постановлението се променя и съставът на Съвета за административна реформа. Неговата работа вече ще се ръководи от заместник министър-председателя по икономическото развитие.
Постановлението се приема в изпълнение на Стабилизационните и неотложни мерки за подобряване на социалното положение на българските граждани, на бизнес средата и за демократизиране на управлението, приети с Решение на 42-ото Народно събрание.
Ева Жечева е определена за председател на ДАЗД
Правителството освободи Калин Каменов като председател на Държавната агенция за закрила на детето. Работата на агенцията ще бъде ръководена от Ева Жечева, която вече е оглавявала държавната структура в периода 2001-2002 г.
Ева Жечева е родена през 1959 г. Магистър е по български език и литература от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”. От години работи в областта на защитата на правата на децата, спазването на стандартите на социалните услуги за деца и за хора с увреждания. Участвала е в разработването на проекти на нормативни актове в областта на закрилата на детето и социалното подпомагане, в подготовката и реализирането на проекти и програми в тази сфера.
Определен е нов ръководител на Националното координационно звено по Финансовия механизъм на ЕИП и по Норвежката програма за сътрудничество
Правителството определи директора на дирекция „Мониторинг на средствата от Европейския съюз” в администрацията на Министерския съвет за ръководител на Националното координационно звено по Финансовия механизъм на ЕИП и по Норвежката програма за сътрудничество за икономически растеж и устойчиво развитие в България.
Досега тази функция се изпълняваше от министъра по управление на средствата от ЕС – длъжност, която не съществува в новата структура на правителството.
Определянето на ръководител на НКЗ е от особена важност за осигуряване на устойчивост в управлението и ефективно изпълнение на програмите по двата финансови механизма. Тяхната цел е да допринесат за намаляване на икономическите и социални различия в ЕИП и да укрепят двустранните отношения между България и държавите донори – Исландия, Лихтенщайн и Норвегия.
Правителството утвърди разходите за командировки за първото тримесечие на 2013 г.
Правителството утвърди разходите за командировки в страната за първото тримесечие на 2013 г. на министрите, заместник-министрите, областните управители и на органите към Министерския съвет.
За командировки на министрите и заместник-министрите в страната са изразходвани общо 2770 лв., за командировки на председателите на държавни агенции и техните заместници – 970 лв., за командировки на председатели и членове на държавни комисии – 805 лв., и за командировки на областни управители – 3761,10 лв.
Учредено е право на строеж за изграждането на електропровод
Правителството учреди възмездно безсрочно право на строеж в полза на „НЕК” ЕАД върху части от имот – публична държавна собственост, за изграждане на електропровод 110 Kv между подстанциите „Марек“ и „Самоков“.
Имотът се намира в землището на с. Клисура, община Самоков, и е с площ от 7,7 дка.
Изграждането на електропровода е в съответствие с енергийната стратегия на България.
Хората с увреждания ще имат улеснен достъп до инспекцията по труда в Търговище
Правителството предостави на ИА „Главна инспекция по труда” за нуждите на регионалното й звено в Търговище офис от 40 кв. м в административната сграда на ул. „Стефан Караджа“ №1 в града. Помещението ще бъде използвано за осигуряване на свободен достъп на хората с увреждания до сградата, в която се помещава местната дирекция „Инспекция по труда”.
С друго решение от публична в частна държавна собственост беше променен статутът на имот, предоставен за управление на Национална компания „Железопътна инфраструктура“. Имотът се намира в Северната промишлена зона на Видин и представлява сграда за енергопроизводство със застроена площ от 33 кв. м.
Аналогично решение беше прието по отношение на имот във Варна, който е с отпаднала нужда за МВР. Имотът е двуетажна сграда, построена през 1932 г., на ул. „Кап. Иван Томов” №8. Към момента от нея се използва само първият етаж – за склад и дърводелска работилница, но състоянието й не отговаря на техническите изисквания за безопасна експлоатация. Земята, върху която е построена сградата, е собственост на „Параходство БМФ” АД.
Република Мавриций открива почетно консулство в България
Правителството даде съгласието си Република Мавриций да открие почетно консулство у нас със седалище в София и с консулски окръг, обхващащ територията на България.
Функциите на почетен консул на Мавриций ще бъдат изпълнявани от Христо Илиев, председател на Съвета на директорите на холдингова компания „AG Capital” и изпълнителен директор на „BDL Asset Management”.
Откриването на почетно консулство и назначаването на г-н Илиев за почетен консул ще спомогне за развитието на икономическите и културни връзки между България и Мавриций и за привличането на чуждестранни инвестиции в страната ни.
В България ще функционира Център за изследване, изграждане и усъвършенстване на способности на НАТО за управление на кризи
Правителството одобри проектите на два меморандума за разбирателство – оперативен и функционален, между министерствата на отбраната на България, Гърция и Полша, свързани с изграждането, администрирането и функционирането на Център за изследване, изграждане и усъвършенстване на способности на НАТО за управление на кризи и реагиране при бедствия. Страна по функционалния меморандум е и Щабът на Върховния командващ на Съюзното командване на НАТО по трансформацията, който е натоварен да координира взаимодействието и взаимовръзките между всички подобни центрове. Оперативният меморандум ще бъде подписан при условието на последваща ратификация.
Изграждането на Центъра е декларирано от България на срещата на върха на НАТО в Чикаго като част от проектите от инициативата „Интелигентна отбрана”. В качеството си на страна-домакин, България осигурява първоначалното финансиране, логистично осигуряване и инфраструктура за изграждането на Центъра. Като подготвителен етап, през 2012 г. правителството създаде Център за изследване, изграждане и усъвършенстване на способности на НАТО за управление на кризи и реагиране при бедствия като юридическо лице по чл. 60 от Закона за администрацията, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на отбраната. След акредитирането му от Алианса, разходите за неговото функциониране ще се разпределят на пропорционален принцип между спонсориращите страни.
Мисията на Центъра е чрез съвместно партньорство да служи като катализатор за усъвършенстване на способностите на НАТО, страните-членки и партньорите в областта на управлението на кризи и реагирането при бедствия.
Одобрени са резултатите от заседание на ЕКОФИН
Правителството одобри резултатите от проведеното на 9 юли т. г. заседание на Съвета на Европейския съюз по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН).
Съветът прие специфичните препоръки за отделните държави-членки, утвърдени от Европейския съвет на 27 и 28 юни, с което завърши тазгодишният Европейски семестър. Финансовите министри обсъдиха последващите действия след Европейския съвет като обърнаха внимание върху предложените от Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка инструменти за подкрепа на достъпа на малки и средни предприятия до финансиране и бъдещото развитие на Икономическия и паричен съюз на ЕС.
На заседанието беше представена работната програма на Литовското председателство. Сред основните й приоритети са прилагане на реформите в областта на икономическото управление, продължаване на работата по изграждането на банковия съюз и фокусирането върху мерки, насочени към борба с данъчните измами и укриването на данъци.
ЕКОФИН одобри увеличение на бюджета на ЕС за 2013 г. със 7,3 млрд. евро с цел покриване на нуждите от плащания. Прието беше решение Латвия да приеме еврото като собствена парична единица от 1 януари 2014 г. В рамките на дневния ред бяха обсъдени последващите действия след срещата на заместник-министрите на финансите от Г-20, състояла се в Санкт Петербург на 6 и 7 юни 2013 г. Одобрен беше мандат за срещата на финансовите министри и управителите на централните банки на страните от Г-20 на 19 и 20 юли в Москва.
В законодателната програма на правителството до края на 2013 г. са включени 83 проекта
83 проекта на закони са включени в законодателната програма на правителството за периода до края на 2013 г. От тях осем са ратификации на международни споразумения, меморандуми и договори, 11 са проектите на нови закони, а останалите – за изменение и допълнение на съществуващи.
Още през лятото министърът на икономиката ще внесе за разглеждане законопроект за туризма, министърът на околната среда и водите – за ограничаване на изменението на климата, а министърът на земеделието и храните – за защита на растенията. За м. септември са предвиден нов закон за МВР, както и за представителите по индустриална собственост. Законопроектите за държавния бюджет, за бюджетите на ДОО и на НЗОК за 2014 г. и предложенията за промени в данъчните закони ще бъдат гледани от кабинета през септември-октомври.
До края на годината ще бъдат изготвени също проекти на закони за училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка, за опазване на селскостопанското и хидромелиоративното имущество и за браншовите организации в земеделието.
В законодателната програма на кабинета са включени също законопроекти за изменение и допълнение на законите за обществените поръчки, за лекарствените продукти в хуманната медицина, за електронните съобщения, за пътищата, за водите, за отбраната и въоръжените сили, за младежта, за митниците, за опазване на земеделските земи, за професионалното образование и обучение, за акцизите и данъчните складове, за подпомагане на земеделските производители и др.
В Закона за електронните съобщения се отстраняват несъответствия с европейското право
Правителството одобри и предлага на Народното събрание да приеме проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения.
Законопроектът е изготвен в изпълнение на ангажиментите на България като член на Европейския съюз за въвеждане на мерки по прилагането на Регламент (ЕС) №531/2012 относно роуминга в обществени мобилни съобщителни мрежи в рамките на Съюза. Той съдържа също изменения и допълнения с оглед отстраняването на несъответствия с европейското право в областта на електронните съобщения, свързани с налагането на санкции от националния регулаторен орган.
Предложените промени включват определянето на ефективни, пропорционални и възпиращи санкции, приложими при нарушаване на разпоредби на регламента за роуминга. Целта е да се постигне възпиращо нарушенията действие предвид важността на поставените цели по отношение на развитието на общо мобилно пространство в Европа и на защитата на интересите на потребителите.
С друга промяна Комисията за регулиране на съобщенията с решение може да изиска от предприятието да преустанови неизпълнението незабавно или в рамките на подходящ срок. С решението си Комисията може да даде задължителни указания за отстраняване на неизпълнението и/или неговите последици и привеждане на дейността на предприятието в съответствие с изискванията на европейските директиви. Едновременно с това се предвижда санкция, ако предприятието не изпълни такова наложено временно задължение.
Одобрени са промени в Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания
С промени в Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания правителството разшири кръга на национално представителните организации на и за хората с увреждания, които изплащат целевите помощи за придружители. Към техния списък е добаван Центърът за психологически изследвания, който ще има възможност да разпределя средства до 10 часа годишно за придружител на трудно подвижни лица с над 90 на сто трайно намалена работоспособност.
С други промени се въвеждат облекчения по отношение на регулаторните режими за бизнеса. Те се отнасят до съкращаване на сроковете за издаване на заповеди за вписване или за отказ за вписване в регистъра на специализираните предприятия и кооперации на хората с увреждания.
С постановлението се отстраняват установени пропуски при преглед на нормативните документи с оглед синхронизиране на текстовете на Правилника със Закона за интеграция на хората с увреждания, Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж и действащото счетоводно и данъчно законодателство.
Министърът на икономиката и енергетиката ще има петима заместници
С промени в Устройствения правилник на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма правителството реши министърът на икономиката и енергетиката да има петима заместници. В момента те са четирима.
Промяната се прави за обезпечаване на изпълнението на политическата програма на правителството и необходимостта от засилване на управленския екип при разработването и прилагането на нови политики. Увеличението е за сметка на броя на съветниците, експертите и техническите сътрудници в политическия кабинет.
Останалите изменения са технически и отразяват преобразуването на МИЕТ в МИЕ.
Правителството прие планове за развитие на шестте региона в България
Правителството прие регионални планове за развитие на шестте региона в България – Северозападен, Северен централен, Североизточен, Югозападен, Южен централен и Югоизточен. Те са за периода 2014-2020 г. и са част от пакета документи за стратегическо планиране на регионалното развитие, определящи визията, средносрочните цели и приоритети за устойчиво и интегрирано регионално и местно развитие на територията на района при запазване на регионалната идентичност, културно богатство и многообразие, в съответствие с европейските и националните цели на регионалната политика и съобразно специфичните характеристики и потенциал за развитие на районите. Седемгодишният период, за който се разработват плановете, съвпадат с програмния период на кохезионната политика и структурните инструменти в ЕС.
Във визията и стратегията за Югозападния регион е залегнал стремежът за достигане на средно ниво на социално-икономическо развитие в ЕС чрез интелигентен, устойчив, приобщаващ и щадящ природната среда растеж. Стратегическите цели обхващат основните аспекти на сближаване – икономическо, социално и териториално. Те са доразвити на ниво основни приоритети, насочени към повишаване на конкурентоспособността на регионалната икономика, развитие на техническата инфраструктура, опазване на околната среда, развитие на човешките ресурси и подобряване на жизнената среда в населените места, развитие на сътрудничеството и партньорството.
Стратегическите цели за Югоизточния регион са насочени към оползотворяване специфичния потенциал на района за развитие на устойчиви форми на туризъм. Стимулиране на традиционните културни и творчески индустрии е пряко свързано с повишаване културното равнище, качеството на живот и имидж на района. Важен приоритет за развитие е интегрираната морска политика с акцент опазване българската акватория на Черно море и развитие на морското дело и рибарството. Той ще бъде подкрепен в посока на морското пространствено планиране, интегриран морски надзор и проучвания, обмен на добри практики и засилване на диалога на международно равнище. От особено важно значение за района е подобряване свързаността му в национален и международен план чрез доизграждане и модернизация на регионалната пътна инфраструктура.
Във визията за развитие на Северозападния район е залегнал стремежът за преодоляване на същественото социално-икономическо изоставане и сериозните структурни и демографски проблеми чрез подходящи инвестиции в свързващата инфраструктура и укрепване на потенциала за растеж, създаващи предпоставки за догонващо развитие в национален и европейски мащаб. Стратегическите цели са насочени към развитие на конкурентоспособна икономика чрез насърчаване на вътрешния потенциал, създаване на по-добра бизнес среда и насърчаване на икономическия растеж в района, иновациите и ресурсната ефективност; съхранение и развитие на човешкия капитал и подобряване на териториалната устойчивост и свързаност чрез развитие на инфраструктура и вътрешна свързаност на района; опазване на околната среда и биоразнообразието. Стратегическата част на Регионалния план за развитие е съобразена с приоритетите на Дунавската стратегия на ЕС, в рамките на които се търсят съвместни дейности и проекти на дунавските държави, свързани с подобряване на достъпността, транспортните връзки и комуникации по и към Дунава, туризъм, култура, мултикултурен диалог и съхраняване на регионалната идентичност и богатото културно наследство.
Стратегическите цели на регионалната политика в Североизточния регион са насочени в няколко сфери: развитие на пътната и ж.п. инфраструктура на Общоевропейските транспортни коридори VII, VIII, IX и ТРАСЕКА – доизграждане на АМ „ Хемус“, изграждане на скоростни пътища Русе-Шумен, Варна-Дуранкулак и АМ „ Черно море“, Пристанище Варна като основен логистичен център за връзка; подкрепа за икономиката, свързана с морето в съответствие с консолидираните приоритети на програмата за Черноморския регион и изискванията на Интегрираната морска политика на ЕС и нейния екологичен стълб – Рамковата директива за морски стратегии на ЕС; развитие на научната инфраструктура, технологични паркове и офиси за технологичен трансфер; развитие на туризма и във вътрешността на района на база природно и културно наследство и обогатяване на туристическите продукти; развитие на аграрния сектор, подобряване на конкурентоспособността на селскостопанското производство и активизиране на селските райони; териториално развитие и сближаване чрез разширяване на трансграничното, междурегионалното и транснационалното сътрудничество, утвърждаване на Варна като град с транснационално значение според европейската класификация на урбанистични ядра с потенциали за включване в категория на градове с общоевропейско значение.
Целите по отношение на Северен централен регион са насочени към стимулиране на социално-икономическото развитие на най-изостаналите общини и населени места, като по този начин ще се намалят вътрешнорегионалните различия и ще се даде тласък на цялостното развитие на района. Усилията за постигане на по-доброто развитие на района са фокусирани най-вече в предоставяне на оптимални условия за бизнес с акцент върху малките и средните предприятия, разнообразяване на икономиката в селските райони и генериране на приходи от по-висока добавена стойност на селскостопанската продукция. Ще може да се развие силен туристически сектор, основан на богатото природно и културно наследство и стимулиране на специфични за района видове туризъм, изграждане на коридори с национална и общо европейска значимост.
Стратегическите цели на плана за Южен централен регион обхващат основните аспекти на сближаване – икономическо, социално и териториално, като са съобразени със специфичните особености на района и с неговия потенциал в областта на малкия и средния бизнес, различните форми на туризъм (екотуризъм, исторически, балнеоложки, селски и др. ), трансгранично сътрудничество, богатото биоразнообразие и пътната мрежа. Реконструкцията и модернизацията на републиканска пътна мрежа ще подобри свързаността на района в национален и международен план, като от особено значение са пътищата Пловдив-Смолян-Рудозем-Ксанти, Кърджали-Подкова-Маказа-Комотини, Церово-Септември-Велинград-Якоруда-Гоце Делчев, Гоце Делчев-Смолян-Кърджали-Бургас.
Реализацията на предвидените в регионалните планове за развитие мерки и дейности в различни сектори ще съдейства за създаване на по-добри условия за балансирано и устойчиво социално-икономическо и териториално развитие на регионите, преодоляване на съществуващите междурегионални различия и вътрешнорегионални диспропорции, подобряване на инвестиционния климат и постигане на по-високо качество на живот.
Разпределени са функциите между министерствата на регионалното развитие и на инвестиционното проектиране
Правителството прие устройствени правилници на Министерството на регионалното развитие и на Министерството на инвестиционното проектиране. С постановлението се определят функциите и се уреждат правоотношенията във връзка с преобразуването на Министерството на регионалното развитие и благоустройството в Министерство на регионалното развитие (МРР) и създаването на Министерство на инвестиционното проектиране (МИП).
На МИП и МРР се възлагат съвместни функции по провеждане на държавната политика по устройственото планиране на територията и инвестиционното проектиране, произтичащи от промените в Закона за устройство на територията. Министърът на регионалното развитие ще ръководи осъществяването на държавната политика по устройство на територията, ще координира дейността на централните и териториалните органи на изпълнителна власт, на органите на местното самоуправление и местната администрация, и ще извършва методическо ръководство и упражнява контрол върху цялостната дейност по устройство на територията. Министърът на инвестиционното проектиране ще осъществява методично ръководство и контрол върху дейността на участниците в инвестиционния процес, както и на дейностите по разрешаване на строителството, приемането и въвеждането в експлоатация на готовите строежи. От функциите на досегашното МРРБ към МИП преминават дейностите по разработването на нормативни актове в областта на проектирането, изпълнението, експлоатацията и разрушаването на строежите и тяхното хармонизиране с правото на Европейския съюз с оглед създаване на условия за изграждането на безопасни, енергоефективни и достъпни строежи с устойчиво използване на природните ресурси, дейностите по оценяване на съответствието на строителните продукти, държавната жилищна политика, строителния контрол, кадастъра, геодезията и картографията.
Устройственият правилник на МРР урежда функциите, структурата и организацията на работа на администрацията на министерството, правомощията на министъра на регионалното развитие като орган на изпълнителната власт, провеждащ държавната политика в областта на регионалното развитие. Второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на регионалното развитие е Агенция „Пътна инфраструктура”. Общата численост на персонала в МРР ще бъде 584 бройки, а на АПИ – 1523 бройки, което е с 67 по-малко от числеността към момента на преобразуваното МРРБ. Общото намаление на числеността на персонала на МРР е формирано от 3,59% реално съкращение на персонала и от 7,6% прехвърлени щатни бройки на Министерството на инвестиционното проектиране.
Устройственият правилник на МИП урежда функциите, структурата и организацията на работа на администрацията на министерството, правомощията на министъра на инвестиционното проектиране като орган на изпълнителната власт, провеждащ държавната политика в областта на инвестиционното проектиране. Второстепенни разпоредители с бюджетни кредити към министъра на инвестиционното проектиране са Агенцията по геодезия, картография и кадастър и Дирекцията за национален строителен контрол. Общата численост на персонала е 125 щатни бройки, осигурена за сметка на останалите министерства.
В постановлението за приемане на устройствените правилници са регламентирани отношенията във връзка с осигуряването на финансиране, правоотношенията със служителите, предаване на документацията и архива във връзка с дейностите, които преминават от МРР към МИП.
Промени в Правилника за прилагане на Закона за МВР отразяват трансформирането на ГДБОП
Правителството одобри изменения в Правилника за прилагане на Закона за МВР. Те отразяват последните промени в законодателството, с които ГД „Борба с организираната престъпност” беше извадена от структурата на МВР и интегрирана в ДАНС.
С редакционни текстове се въвежда по-голяма прецизност по отношение на функциите на главните дирекции и се отстраняват констатирани неточности в някои от разпоредбите.
Проектът на постановление и мотивите към него бяха публикувани за обсъждане в интернет страницата на МВР.
Правителството прие управленската си програма
Министерският съвет прие програмата „Държавност, развитие, справедливост – икономически и социални приоритети на правителството на Република България“.
Програмата съдържа конкретни мерки и намерения в три основни направления – икономическо възстановяване и насърчаване на предприемачеството; заетост, солидарност и социална справедливост; укрепване на държавността.
Реализацията на управленската програма ще стабилизира икономическата ситуация в страната и ще отвори път за по-нататъшно изграждане на конкурентна икономика и създаване на повече възможности държавата да води активни социални политики.
