Волен Сидеров проговори след инцидента в центъра на София. БЛИЦ припомня, че лидерът на АТАКА бе забелязан от очевидци в напълно неадекватно състояние.
По думите на очевидци, политикът е бил видян да се движи нестабилно и да проявява видими признаци на неразположение.
Свидетели описват, че той е „залитал и изглеждал дезориентиран“, което е предизвикало реакции сред преминаващите граждани. Снимки и видеа от случката плъзнаха в мрежата и това предизвика бурни морални дебати.
Десетки хора защитиха Сидеров от народната любов в интернет. А няколко дни по-късно самият той проговори във видео в личния си Facebook профил.
„Внушението „ама той Волен пие, нали знаете“, беше наложено с още други внушения още в началото на моето политическо присъствие“, казва той.
„Нали си спомняме Алън Дълес още 1949 година какво каза? Тези, които ще проявяват съпротива срещу нашия план да колонизираме населението - ще ги изкарваме ненормални, пияници, всякакви извън нормалното, ще ги окарикатуряваме, ще се гаврим с тях, така че народа да ги загърби, да не се увлича от тях.
Ето това е идеята, с която срещу мен има не само опити за покушение. Спомнете си 2006 година – тогава се опитаха да ме убият на АМ „Тракия“, защото правих митинг срещу настаняването на 4 безплатни американски бази у нас.
Връщайки се от Стара Загора един бус ни притисна на мантинелата и не бяха уменията на шофьора, щяхме да правим салта през мантинелата.
„Воленомразците“, за които говоря, не са само Виктор Николаев. Те са една цяла гилдийка. Ето едно заглавие от 2015 година в „168 часа“ – „Ударът в лицето на Волен за всички бе радост, като световното през 1994 г.“ Това е седмичник – национален.
Народът се е зарадвал, когато ударили Волен в лицето.
Представяте ли си, някаква артистка Темелкова казва това и те го отразяват. Тя ги нарича „воленомразци“.
Искам да кажа, че съм жив и в добро здраве. Опитът това да бъде променено не успя.
Имаше посегателство над моето здраве.
Не съм длъжен да се обяснявам на никого, но истината носи свобода.
Атаката продължава!“, завърши Сидеров.
