Президентът Илияна Йотова върна за ново обсъждане в Народното събрание разпоредби от приетия на 5 февруари 2026 г. Закон за изменение на Изборния кодекс. Държавният глава изразява несъгласие с промените, които ограничават броя на секциите, разкривани в държави извън Европейския съюз.
Йотова подчертава, че където и да се намират, гражданите на България имат всички права и задължения по Конституция и държавата е длъжна да осигури равенство и при упражняването на избирателното право. Според приетите текстове се въвежда горна граница от 20 секции, които могат да бъдат образувани извън територията на дипломатическото и консулското представителство, независимо от броя на подадените заявления.
„Така приетите промени поставят в риск прокламирания в чл. 10 от Конституцията принцип на всеобщност на избирателното право“, пише в мотивите си президентът. Тя цитира решение на Конституционния съд, според което „държавата е длъжна да осигури условия за свободно и безпрепятствено във всяко отношение упражняване на избирателното право на всеки български гражданин […] Конституционната гаранция за неотменимост на избирателното право изключва възможността […] да бъдат създавани със закон препятствия от процедурно естество, които да затрудняват или да правят невъзможно неговото упражняване“.
В мотивите си държавният глава посочва, че промените умишлено създават бариери пред упражняване правото на глас на българските избиратели извън Европейския съюз. Затрудненията могат да бъдат свързани с отдалечеността на избирателната секция, с големия брой граждани, изразили желание да гласуват, както и с ограничения брой избиратели, които реално могат да упражнят това право в рамките на изборния ден.
Президентът предупреждава, че така част от българските граждани зад граница могат да бъдат затруднени или възпрепятствани да изпълнят и принципа за задължително гласуване, записан в Изборния кодекс.
Според Йотова с предложените промени се нарушава и принципът на равенство, закрепен в Конституцията. Различният правен режим за създаване на избирателни секции поставя в по-неблагоприятно положение българите, живеещи извън Европейския съюз.
„Конституцията на Република България не предвижда подобно неравностойно третиране на българските граждани, които живеят в чужбина“, припомня държавният глава.
Тя изтъква още, че „вместо избирателното право на българските граждани да бъде път за приобщаване на всички български граждани към политическото управление на страната, изкуствено и необосновано се създават бариери пред упражняването на тяхно основно конституционно право“.
В мотивите си президентът подчертава и опасността промените в Изборния кодекс да разклатят общественото доверие в почтеността на изборния процес. „Промените са и в противовес на нееднократно заявявания от представители на държавни институции, политици, неправителствени организации, граждани стремеж за оптимални усилия за повишаване на избирателната активност“, посочва Йотова.
В пълния текст на мотивите си държавният глава отбелязва, че принципно подкрепя необходимостта от анализ на проведени избори и законодателни мерки за подобряване на изборния процес, включително с оглед на констатациите в Решение № 1 от 13.03.2025 г. на Конституционния съд. Подкрепя и решението на Народното събрание да не разглежда в кратък срок преди избори мащабни изменения в изборното законодателство.
Президентът обаче не приема промените в § 2 и свързаните с него § 1 и § 3 от Закона за изменение на Изборния кодекс, които ограничават броя на секциите в държави извън ЕС. По думите ѝ механичното въвеждане на лимит от 20 секции, независимо от броя на подадените заявления, неизбежно води до извода, че се създават бариери пред упражняването на избирателното право.
Йотова обръща внимание, че в някои държави извън ЕС на предходни избори са били разкрити над 100 секции и са гласували значително повече избиратели, отколкото могат да бъдат обслужени от 20 секции. Тя отбелязва, че макар живеещите в чужбина да имат възможност да гласуват и в България, немалка част от диаспората пребивава в отдалечени държави и обективно може да бъде възпрепятствана да предприеме пътуване до страната.
„Гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по Конституция. Държавата е длъжна да осигури това равенство и при упражняването на избирателното право“, се посочва в мотивите.
Президентът подчертава още, че избирателното право е базисно демократично право, а правилата за неговото упражняване трябва да бъдат предвидими и стабилни. Промени, приети непосредствено преди избори и без задълбочен обществен дебат, според нея се отклоняват от стандартите на правовата държава и носят риск от допълнително разклащане на доверието в изборния процес.
С връщането на закона за ново обсъждане Народното събрание ще трябва повторно да разгледа спорните текстове, като дебатът за секциите в чужбина се очертава сред ключовите теми в навечерието на предстоящите избори.
