Парламентът не успя да гласува проекта за провеждане на национален референдум с въпроса „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 г.“.
След продължили с часове дебати, пленарното време приключи, а предложението на вносителите от „Възраждане“ и „Величие“ за удължаването му беше отхвърлено.
Основната новина
Горещите дискусии в пленарната зала противопоставиха аргументите за национален суверенитет и пряка демокрация срещу правните и международни ангажименти на България. В крайна сметка липсата на време отложи вземането на окончателно решение по казуса.
Подробности по темата и позициите
От „Възраждане“ защитиха предложението си с аргумента, че то е свързано с националния суверенитет и идентичност. „Отказът да се даде глас на народа по един толкова важен въпрос е отричане на неговото суверенно право“, заяви Маргарита Махаева, като припомни за събраните над 600 000 подписа в подкрепа на допитването.
Според нея въпросът не е противоконституционен, тъй като Договорът за присъединяване към ЕС не посочва конкретен срок за влизане в еврозоната. Лидерът на партията Костадин Костадинов добави, че договорите изискват съгласие, а не диктат, и предложението им не променя съществуващия договор.
От „Величие“ също подкрепиха идеята за допитване до народа. „За голяма част от българите влизането в еврозоната е насилствен акт“, коментира Юлиана Матеева.
Основният контрааргумент дойде от председателя на Народното събрание Наталия Киселова, която обясни, че парламентът не може да се произнася по въпроси извън неговата компетентност.
„По въпросите, свързани с международни договори, които са ратифицирани, не може да има референдум“, категорична бе тя, като припомни, че тази забрана е заложена в закона още през 2009 г. Киселова подчерта, че България има проевропейски път на развитие, а пълноценната интеграция включва и членство в еврозоната.
От ГЕРБ-СДС се противопоставиха остро на идеята. Александър Иванов заяви, че приемането на еврото ще доведе до по-ниска инфлация, ръст на инвестициите с над 100% и повишаване на доходите, като даде пример с Латвия, където доходите са се увеличили с 42% пет години след приемането на единната валута.
„Това, което правите, е от ваш вътрешнопартиен интерес и се заигравате със страховете на хората“, обърна се той към вносителите. Тома Биков от същата група коментира, че дебатът е закъснял, тъй като България вече е поискала конвергентен доклад.
Любен Дилов (ГЕРБ-СДС) отхвърли сравненията с Хърватия като „абсолютно неуместни“, тъй като България от години е във валутен борд и курсът към еврото е фиксиран.
Контекст и реакции
Драгомир Стойнев от „БСП- Обединена левица“ припомни, че именно социалистически правителства са подали молбата за членство в ЕС и са работили усилено за него. Красимир Манов от „Морал, единство, чест“ опонира на управляващите, че нямат собствена политика, а изпълняват нареждания „от началниците в Брюксел“.
Какво следва
Така въпросът за провеждането на национално допитване остава отворен, а политическите страсти по темата продължават да са нажежени, оставяйки окончателното решение за бъдещо пленарно заседание.
