Тежки санкции предвижда проектът за нов Закон за мерките срещу изпирането на пари спрямо онези, които не изпълняват неговите разпоредби. При системни нарушения глобите могат да стигнат до 10 000 000 лв., пише в. "Сега".

Проектът е внесен от правителството и въвежда текстовете на евродиректива от 2015 г., която изисква и по-сурови наказания за перачите на пари и техните покровители. Наказанията за нарушения, които не съставляват престъпление, попадат в няколко групи. Най-напред идва неизпълнението на мерките, предвидени в закона, от страна на задължените лица (банки, застрахователи, инвестиционни посредници, пенсионноосигурителни дружества и др.) - проверки, установяване на действителни собственици, изясняване на произхода на средствата на клиента, сигнализиране при съмнения за пране на пари и др. За физическо лице глобата ще е 1000 до 10 000 лв., при повторно нарушение сумите са двойно по-големи.

За фирмите имуществената санкция ще е между 2000 и 20 000 лв., която стига от 5000 до 50 000 лв. при рецидив и до 200 000 лв., ако нарушителят е банка, обменно бюро, инвестиционен посредник и др. За пръв път се появява категорията "системен нарушител". За такъв се определя задължено по закона лице, което е извършило 5 или повече административни нарушения на нормативните разпоредби в рамките на една година. Тук наказанията стигат до 10 000 000 лв. за юридическо лице или едноличен търговец или до 10% от годишния оборот на предприятието за предходната година. Същата максимална глоба може да се наложи и на тесен кръг физически лица. Става въпрос за хората, управляващи държавни и частни структури, които са задължени да докладват за съмнителни сделки, както и за шефовете на специализираните вътрешни служби срещу прането на пари.

Финансовото разузнаване към ДАНС рядко стига до организаторите на схеми за пране на пари, става ясно от годишния доклад на дирекцията за 2016 г. По закон тя трябва да получава информация за съмнителни сделки от държавни и частни структури, но често пъти сигналите не са достатъчни, пише в отчета. През миналата година в ДАНС са постъпили близо 3 хил. сигнала за съмнителни операции. "В мнозинството от случаите се забелязва, че преки участници, които извършват съмнителните операции/сделки, са подставени лица със сходен профил. На второто ниво са лицата, които подпомагат дейността им с даването на насоки при осъществяване на съмнителните операции/сделки.

В много редки случаи докладването на съмнителни операции и достъпните на дирекция "Финансово разузнаване - ДАНС" източници на информация могат да покажат организаторите на схемите", пише в доклада. В схемите често имало международен елемент - използвали се офшорни компании. Увеличава се броят на случаите, в които се перат пари, придобити чрез измама. Обикновено това се прави чрез компютърни измами. Виртуалните валути също крият сериозни рискове, твърдят от ДАНС. Осъдените за пране на пари у нас се броят на пръсти, защото прокуратурата трудно доказва такива престъпления. Не е ясно как новият закон ще реши този проблем.