Психиатърът д-р Веселин Герев даде интервю относно психологическите последици от отвличането на 11-годишната Наталия от варненското село Константиново. Той анализира поведението на похитителя Асен Симеонов и рисковете за психиката на детето, което е намерено невредимо след 24 дни в неизвестност, пише Plovdiv24.bg.
11-годишната Наталия от варненското село Константиново бе намерена невредима след 24 дни в неизвестност. Момичето е открито в шуменското село Овчарово, на 80 километра от мястото на изчезването, заедно с 40-годишния бивш партньор на майка ѝ Асен Симеонов, който е задържан от полицията.
Момичето се разплакало при срещата с леля си и разказало, че с похитителя са вървели пеша до село Овчарово. Близките на детето изразиха облекчението си и благодариха на доброволците и органа на реда за непрестанните усилия.
Що за човек е този, който отвлича дете? И защо после казва, че това не е отвличане, всъщност?
Първо, той към детето не прилага някаква физическа сила. И го манипулира по два начина. Единият е като извършва физическа агресия над майката и казва на детето, че ако не тръгне с него, с майката се случи нещо лошо.
И другият момент е, че той един вид внушава на детето, че го спасява от опеката и "грижите" на майката. Това са двете основни психологически линии, по които се работи. Затова той ходи напред, детето ходи на 10 метра от него.
Това е човек, който е живял с майката, грижил се е за детето, познава го. И какво означава отвличане?
Това значи човек да бъде фиксиран, завязан, принуден. Докато тук малко се получава като желязна ръка в кадифена ръкавица.
Тоест, някак си успява да манипулира детето, разбира се, познавайки го. И по този начин лишава майката от него. Основната цел на пастрока е да въздейства на майката, като и отнеме детето. Това е основната психологическа линия на конфликта.
Много ме изненада фактът, че когато те се намериха, майката я нямаше никъде. На първо място беше лелята. Ако от една майка е отнето едно дете и то бива намерено, тя би отишла да го прегръща, да се радва, че то е намерено живо и здраво.
Между другото, аз преди 24 дни, когато стана отвличането, отнемането на детето от майката, защото това наистина не е истинско отвличане, тогава казах, че на детето няма да му се случи абсолютно нищо. Че бащата ще се грижи за него. И детето е потвърдило, че той се е грижил за него, как са се движили, как го е хранил и т.н.
Ако не беше настъпил така наречения нагон-глад, може би нямаше и да ги хванат толкова скоро. Но когато в началото организираха издирвания, имаше и доброволци, когато пускаха дронове, аз им казах, че първите две седмици е безсмислено да ги търсят, защото те са се покрили някъде, в някаква пещера, землянка, бивак, нещо, което той е подготвил предварително и ще се появят като започнат да им свършват провизиите.
Иначе те са се движили само нощно време, без никакво осветление, защото той е трапер и е познавал доста добре тази местност в радиус от около 80–100 км.
Но като цяло той си е престъпник, тоест има извършени тежки престъпления?
Естествено, че и това е престъпление. Но дали може да бъде окачествено като отвличане, това вече е доста спорно от юридическа гледна точка.
На мен идеята ми беше, че той психологически ще се застрахова с детето, като се грижи много добре за него. И то ще му е разменната монета при един такъв процес. Тоест той да каже „ето на, мастрокът ми е тук. Да, наистина той ме принуди да тръгна с него, но пък полага изключителни грижи за мен, въпреки че ме отдели от нормалната ми семейна среда“.
А той защо ще манипулира детето, че ще го спаси от опеката на собствената му майка? Това строга майка ли е била, безотговорна ли е била?
Ами не знам. Доколкото разбрах, тя има някаква нова връзка. Такова нещо се мерна някъде из медиите, и може би някак си той не я възприема толкова на сериозно, може да е развил и някакви ревностни натрапчивости.
Всичко още е на начална фаза на обяснение и много трудно, в течение на времето, ще започнат да излизат факти.
Като цяло, май доста често се случват такива неща. Децата стават залог на взаимоотношенията между родителите.
Не доста често, а винаги.
Как си обясняваме това? Чия е слабостта в случая?
Ами, на практика, когато двама партньори се разделят, винаги детето става ластика. То е разменната монета и при единия, и при другия. Всеки се опитва да го манипулира, да го настройва срещу другия партньор и съответно да си купува неговото внимание и неговите емоции. И това създава една огромна емоционална дупка, това надпреварване и това съревнование.
А как се отразява това на самото дете, чисто психически?
Ами, чисто психически, ако няма, разбира се, тежка психотравма като, например, домашно насилие, физически или системен психически тормоз, в последствие детето започва да копира тези модели на поведение, особено във възрастта между 12 и 16 година, през юношеството. И като копира тези модели на поведение, в последствие ще си разрешава проблемите така.
Ако е момче, ще упражнява физически тормоз и психически тормоз, защото така, според него, се решават проблемите. Това е виждало. Това са така наречените в психологията „стратегии на копиране модели на поведение“, които на практика човек след това проектира в собствените си психически заложби, емоционални, волеви, мисловни и всякакви.
А когато е момиче, като Наталия?
Когато е момиче може спокойно да стане след време жертва на физическа агресия от някакъв бъдещ партньор. Защото това е виждало — как единият постоянно се кара на другия и когато не му изпълняват желанията изпада в състояние на ярост, посяга, бие и така нататък.
Защото пастрокът Асен е един завършен и стационарен психопат. Психопатът по принцип е особен вид психологически модел. Той дълбоко във себе си таи или агресия, или желания за някаква мъст, прави си някакви сметки в главата, прави си някакви планове и започва да подчинява всички около себе си на тези планове.
И когато някой не иска да изпълнява неговите желания, той изпада в състояние на ярост и агресия. В началото започва да обижда, после се преминава към така наречената физическа принуда. Когато едно дете гледа такива ситуации, то е завършена жертва на насилие.
С такъв човек е трудно и да се разделиш, ако си във връзка с него?
Имайте предвид, че и много мъже вече са жертва на насилие. Даже мисля, че при мъжете тормозът е по-голям, отколкото при жените. Защото ние сме свикнали на класическия случай, че мъж тормози жена. Но жените тормозят още по-сериозно.
Имам клиент в София, който е като боксова круша за жена му. Тя тренира бойни изкуства и като се ядоса, просто почва да упражнява практиките върху него. И човекът, понеже е доста известен, изобщо не смее да се афишира. На какво ли не съм се нагледал?
Да, много е трудно, защото обикновено, когато е повдигнат този въпрос, той изпада в състояние на ярост, на агресия, на бяс. И когато го хванат психическите демони, той е склонен на всякакъв тип импулсивни реакции. Той може дори да застраши живота ти.
И тогава човек си прави сметка за него, дали това му е по-важно или да бяга. Много е сложен капана на тия взаимоотношения. Много е трудно да се намери истината за тях, защото всяка една страна, гледаща през своя психопатски поглед, има свое психопатско обяснение за всичко, което се случва.
И има един такъв слоган, че за всяко деяние си има философско оправдание. Ето това означава философското оправдание.
Аз си мисля, че този човек, попадайки отново в затвора, отива на обичайното за него място и това няма да донесе никаква промяна. Напротив, ще донесе само негативна промяна.
Затвора още повече ще го озлоби и още повече ще му разстрои психиката, ако не работят с него психолози за понижаване на нивото на агресия. И след това, излизайки от затвора, той ще търси реванш пак, дали в това семейство, дали в друго, това няма никакво значение.
А дали може изобщо да се работи с психиката на такъв човек, на такъв психопат?
Има западноевропейски и американски източници, както и проучвания, проведени в затворите, където се тестват различни практики. Там, където възможностите за преработка на личността са изчерпани — при по-възрастни лица, които извършват престъпления в рецидив, т.е. от престъпление до престъпление през 2–3 години или 5 години — извършването на престъпления е станало част от начина им на живот. Такъв човек е бил най-вероятно жертва на точно такъв модел на поведение, който го е формирал.
Как можем ли да разпознаем тези хора, когато са сред нас в обикновени условия?
Колкото са по-примитивни, толкова по-лесно се разпознават. Най-трудни за разпознаване са така наречените интелигентни психопати. Те много умело се прикриват, много умело си издират жертвите, много умело ги манипулират и много умело излизат от ситуация.
Но по-простоватите хора поне могат да се хванат по-навреме?
Да, те са по-първо сигнални, по-импулсивни, по-примитивни, имат по-кратки съединителни реакции. Почват първо да обиждат, а после налитат на бой. Докато интелигентният психопат може до такава степен да тормози и манипулира, че да те принуди да се самонараниш.
