Средновековният период, обхващащ приблизително хиляда години – от V век, белязан от падането на Западната Римска империя, до XV век, когато започва зората на Ренесанса, представлява една от най-динамичните и формиращи епохи в европейската история.
Това е време на дълбоки социални катаклизми, прекрояващи политическите карти и обществените структури.
Феодализмът се утвърждава като доминираща система, определяща отношенията между владетели, благородници, рицари и селяни, и създаваща сложна йерархия, която управлява живота на хората.
Една от най-забележителните характеристики на този период е изключителната архитектурна изобретателност. Средновековието дава началото на два велики стила: романският, с неговите масивни стени, здрави арки и полукръгли сводове, и готическият, който възниква по-късно и революционизира строителството.
Средновековието ни е завещало и приказни села, които и до днес пленяват с автентичната си атмосфера. Тези селища често са били изграждани около замъци или манастири, а къщите им са се отличавали с характерни дървени конструкции и наклонени покриви.
Тесните, причудливи калдъръмени улички, които се вият между сградите, създават усещане за пътуване назад във времето.
