1. Силовики

Тази дума вече постепенно навлиза в чуждите езици именно в такава, директна транслитерация: "силовики". В активния руски език тя се появява преди около 10 години, когато политическите експерти започват да говорят за усилване на борбите между различни групировки в структурите на властта.

Смята се, че "силовики", т.е. влиятелните ръководители на руските "силови" министерства, си съперничат с т. нар. "либерали" в определени политически приоритети. За първите най-важно е широкото понятие за интересите на държавата (сигурност, борба с престъпността, суверенитет), докато вторите акцентират върху икономическото развитие и разширяването на гражданските свободи.

Подобно противопоставяне не е строго руски феномен – в една или друга степен то е характерно за много държави. В страните с неустойчиви демократични традиции именно ръководителите на силовите структури (армията, полицията) понякога застават начело на държавни преврати.

Въпреки това може да се направи изводът, че обощаващият термин за тази прослойка от властта – "силовики" – идва именно от руския език.

2. Совок

Иронично-пренебрежителна дума, която обобщава негативните черти на епохата на СССР (съществителното "совок" е един вид съкращение на прилагателното "советский" – съветски), които се проявяват и до днес в най-различни сфери на живота.

Може да се употребява в два смисъла: или като название на страни (например "да живееш в совок"), или като характеристика на човек (например "той е безнадежден совок"). Човекът-совок е инертен, пасивен, безинициативен, напълно зависим от държавата и доволен от това, което му се дава – а то не е много. Епохата на "совока" е нещо скучно, унило, нещо в застой (неслучайно последните 20 години от съществуването на СССР се наричат именно "епоха на застой").

Совокът се характеризира с атмосфера на лъжи и лицемерие, когато официалната пропаганда няма нищо общо с реалния живот. Гражданите-совоци, за да не станат обект на социални санкции, изпълняват някои задължителни ритуали (например участват в безалтернативни избори на уж "народните" представители) и са длъжни в една или друга форма да одобряват всяко действие на властта и да не се жалват прекалено много от своя нещастен живот.

3. Тусовка

Думата влиза в младежкия жаргон през 1980-те гг.: с нея се наричат групови събирания, на които хората могат да идват свободно и да общуват със свои съмишленици, с които споделят интереси и начин на живот.

Думата произлиза от глагола "тасовать", който значи "размесвам карти", т.е. на тусовката общуваш с различни хора (включително и с непознати) на случаен принцип (например тусовка в дискотеката).

По-късно значението на думата се разширява: тусовки започват да се наричат не само реални групови срещи, но и виртуални социални общности, обединени по някакъв признак: професионален или идеологически. И с времето именно това значение става основно.

В творческите среди е разпространено мнението, че за да може даден автор да постигне успех, е желателно той да принадлежи към някаква влиятелна тусовка: например литературна или художествена.

Тусовки се наричат и различни политически течения: например "либералната тусовка", която обикновено се противопоставя на "патриотичната тусовка".

4. Понятия

Думата най-често се среща в словосъчетанието "да живееш по понятия". Терминът се ражда в криминалните среди и означава нещо като алтернативен набор от закони.

Престъпниците, които отричат и нарушават държавното законодателство, се придържат към свои собствено доста строги норми на поведение. "Понятия" е именно този род неформална етика, базирана на техните представи за особен вид справедливост и взаимно уважение (например категорично е забранено да се мамят и оскърбяват "своите" хора).

Важно е, че "понятията" е задължително да се спазват само вътре във въпросната общност: криминалният свят в това отношение функционира като своеобразна затворена социална система.

Резкият скок на престъпността през 1990-те гг. води до ситуация, в която криминалната лексика, дотогава с маргинален характер, започва да се използва по-широко. Словосъчетанието "да живееш по понятия" излиза извън рамките на отделна социална група и придобива значение на "да живееш по неписани, но обществено приети закони, които допускат нарушаване на държавните закони, ако това не носи вреда на твоята общност". 

5. Беспредел

По значение думата е близка до "беззаконие" и "произвол". Особеното при нея е, че тя предполага неспазване на абсолютно никакви закони: нито строго юридически, нито неформални "понятия" (тези, които се държат така, с наричат беспредельщики или "безпределници").

Думата се ражда също в престъпните среди и първоначално се използва основно за описване на обстановката в затворите и лагерите: "безпределници" могат да бъдат както затворниците, така и служителите в администрацията на институциите за лишаване от свобода.

През 1990-те годиниг. тази "криминална дума" влиза в масова употреба, също като "понятия". Например действията на корумпирани чиновници, които се възползват от възможността да контролират съдебната власт в свой интерес и в ущърб на интересите на обикновените хора, могат да се нарекат "чиновнически беспредел".

Източник: "Руски дневник"