Номадският народ туркана от векове обитава сухи райони, като основният им поминък е свързан с отглеждането на добитък. Те се хранят предимно с мляко, месо и кръв от животните си, което им позволява да оцелеят в условия на силни жеги и ограничен достъп до вода. Оказва се, че това е възможно заради генетични изменения.
Въпреки че подобен режим би довел до здравословни проблеми при други хора, туркана са успели да се приспособят към него.
Генетично изследване на 367 души от племето показва наличието на специфични адаптации, които помагат на организма им да функционира при тези условия.
Както обяснява ученият Жюлиен Айролес, „ако ние се храним като туркана, вероятно бързо ще се разболеем, но те са еволюционно адаптирани към този начин на живот“.
Подобни адаптации се наблюдават и при други народи по света. Тибетците например притежават генетична особеност, която им позволява да живеят на голяма надморска височина без опасно сгъстяване на кръвта, докато инуитите могат да преработват мазна храна без сериозни сърдечни проблеми. Народът баджау в Югоизточна Азия пък има по-големи далаци, което им помага да задържат дъха си под вода за продължително време.
