След 30 години работа в животновъдството козарят Ангел Ангелов от старозагорското село Ясеново, община Казанлък, е изправен пред едно от най-трудните решения за стопанството си - да продаде почти цялото си стадо. Фермерът отглежда кози заедно с баща си от десетилетия. През годините двамата развиват селекция, а днес стадото е съставено от две породи - Тогенбургска и Българска бяла млечна коза. Липсата на работна ръка е основната причина за решението.
Преди 5–6 години семейството прави и малка мандра по Наредба 26, за да затвори цикъла на производство и да не зависи изцяло от изкупуването на млякото.
„Направихме малка мандра по Наредба 26, която да затвори производството, за да нямаме проблем с реализацията на млякото“, разказва Ангелов пред Агри.бг.
На пръв поглед това изглежда като логичния път за малките животновъдни ферми - собствено производство, собствена преработка и директна реализация. На практика обаче натоварването става почти непосилно.
„Не знам дали това е начинът, защото работата се увеличава тройно и четворно. Честно казано, в момента може да снимате и табелките „Продавам стадото“, защото няма как да успявам всичко да свърша“, казва фермерът.
Ангелов не планира да продава цялото стадо. Намерението му е да остави минимална бройка животни.
„Ще оставя минимална бройка - 20 кози и ще сме в очакване на по-добри времена. Малко съм песимист дали ще се случи това нещо, но все пак да оставим някакъв шанс тази селекция да не се загуби“, обяснява той.
Липса на работна ръка
Решението идва на фона на хроничния проблем с липсата на работна ръка в животновъдството. Според Ангелов това е основната причина, която прави продължаването на дейността почти невъзможно.
Фермерът казва, че през годините е опитвал различни варианти за наемане на работници, но резултатът е разочароващ.
„За 30 години съм имал един работник, който знаеше какво прави и как да го прави. Остаря и няма кой да го замести“, казва той.
По думите му хората, които идват във фермата, често искат високо заплащане, но нямат нужните умения за работа с животни.
„Всички, които дойдат, искат много пари, обаче нямат никакво умение. Трябва да го учиш наново. Тъкмо го научиш, той се почувства велик и отива някъде другаде да си търси работа“, коментира Ангелов.
Фермерът твърди, че заплащането, което предлага, не е ниско за сектора. При животновъдството обаче проблемът не е само в присъствието на човек във фермата. Нужни са умения, навик, отношение към животните и постоянство.
Ангелов дава пример с възрастен работник, който в началото се е справял добре, но с времето вече не е успявал да поддържа темпото.
„Първата година се справяше. Втората година почна да става бавен. Почна да не може да настига стадото. Доенето вместо час и половина го правеше за три часа. Лятото млякото започва да се вкисва“, разказва фермерът.
Работници от чужбина? За малките ферми е почти невъзможно
Една от възможните алтернативи за сектора е наемането на работници от трети страни. За малки ферми като тази на Ангелов обаче и този вариант се оказва трудно приложим.
По думите му проблемът идва от изискването за съотношение между български и чуждестранни работници.
„Работна ръка от чужбина за малките ферми като моята е почти невъзможна. Аз имам 150 животни. На мен ми трябват двама работници. А има едно правило за 30% чужденци и 70% българи. За да наема един чужденец, аз трябва да назнача трима българи. А аз ако имам трима българи, няма да ми трябват чужденци“, казва той.
Според него подобно правило може да има логика като защита на българския трудов пазар, но не работи за малки животновъдни стопанства в райони, където реално няма кандидати за работа.
„Не съм против това нещо, но за малки ферми като моята, където няма никаква работна ръка, може би трябва да се направи някакво облекчение. Да можем да си назначим чужденец, без да имаме работници българи. Ако дойде българин, аз пак ще го назнача“, обяснява Ангелов.
Малката ферма между животните, мандрата и пазара
В момента във фермата работата е разпределена между отглеждането на животните и преработката в мандрата. Според Ангелов реално са нужни поне двама души за стадото и още двама за мандрата.
„На мен ми трябват двама човека поне да се грижат за стадото и оттам нататък в мандрата още двама човека. Ние си работим сега в момента. Не бих пропуснал да почивам или да работи някой друг. Просто няма възможност“, казва той.
Историята на козеферма „Бруков“ показва един от големите парадокси в българското животновъдство. Стопанството е направило стъпката, която често се посочва като решение - затворен цикъл, собствена мандра, директна реализация. Въпреки това липсата на хора прави модела трудно устойчив.
Така една ферма с дългогодишна селекция и собствена преработка стига до решението да се свие до минимум, за да оцелее поне част от постигнатото.
За Ангел Ангелов това не е окончателно отказване, а опит да запази основата.
Но думите му звучат като предупреждение за сектора: когато няма хора, които да работят с животните, дори добрата селекция, мандрата и пазарът не са достатъчни.
