Бургазлийката Памела Стоянова се свърза с Флагман.бг, за да разкаже за унизителното отношение спрямо баща й, който е настанен в УМБАЛ-Бургас в тежко състояние. Тя е потресена от поведението на сестра Теодора Димитрова от отделението по съдова хирургия и иска да даде гласност, за да спре това безобразие към пациентите.
Памела от години живее и работи в Германия. Има съпруг и едногодишно дете. Преди дни получава обаждане от майка си, която й съобщава тъжната новина, че баща й е в много тежко състояние и е настанен в УМБАЛ-Бургас за лечение. Бургазлийката хваща първия самолет за България, за да види баща си, може би за последно.
Сутринта преди да замине за Германия отново отива до болницата, за да прекара последните си часове в България при него. Вместо това обаче става свидетел на брутално отношение и се сблъсква с действителността в болниците у нас – не само че сестрата унижава баща й и останалите пациенти, но и я гони от отделението – с крясъци и физическо насилие.
И все пак отбелязва – към останалия персонал от отделението няма никакви забележки, дори напротив – благодарна е за професионалното им отношение, особено на лекуващия лекар д-р Шишков.
Ето целия Памела Стоянова:
"Обръщам се към вас с молба да обърнете внимание на проблем, който засяга всички нас - достойното отношение към възрастните хора в най-уязвимите им моменти. Оставих едногодишното си дете в Германия, за да дойда за три дни да видя баща си, който е в тежко състояние.
На 17 октомври той беше настанен в отделението по нефрология. Там остана няколко дни, а вчера, 24 октомври, след консултация с д-р Шишков от отделението по съдова хирургия, беше приет там. Кракът му е подут, не се знае точно какво му има, но положението не е никак добре.
Сестра Теодора Димитрова от отделението по съдова хирургия демонстрира систематично нехуманно отношение към пациентите (включително баща ми) в безпомощно състояние. На висок глас по коридора коментираше интимни подробности за естествените им нужди по вулгарен и унизителен начин. Особено тревожно беше отношението ѝ към дементна пациентка без близки - най-уязвимите хора, които нямат кой да ги защити, са най-изложени на такова недостойно третиране.
Думите ѝ отнеха достойнството не само на баща ми, но и на всички останали пациенти и техните семейства в коридора. Когато съвсем възпитано ѝ казах, че тежкото състояние на пациентите не оправдава отношение, което ги лишава от човешко достойнство, реакцията ѝ беше шокираща - тя започна физически да ме блъска и да ме гони от отделението.
В нито един момент не съм повишила тон, не съм използвала груби думи, нито съм си позволила каквото и да е неуместно поведение.
Санитарката и охранителят дори станаха свидетели на всичко това.
В резултат на този инцидент бях изгонена и не прекарах последните два часа с баща ми. Не знам дали ще имам възможност да го видя отново. Три дни - толкова време имах, за да съм с него. И два от тези ценни часове ми бяха отнети заради непростимо поведение.
Искам да подчертая, че имам най-високо мнение за останалия персонал в болницата и специално за д-р Шишков, който се отнесе към нас с рядко срещан професионализъм и човечност. Но случаят със сестра Димитрова хвърля сянка върху цялата институция.
Пиша ви, защото съм убедена, че има много други семейства, които подтикнати от нуждата и безизходицата, мълчаливо търпят такова непристойно и нечовешко отношение. Всички ние имаме родители. Всички те могат да изпаднат в такава ситуация. Те са се трудили цял живот за нас и за обществото. Заслужават достойна старост - дори и с памперси, дори и в най-безпомощното си състояние.
Хуманното отношение не е лукс - то е основно човешко право. Възрастните хора в болничните легла не са товар или неудобство. Те са нечии родители, нечии близки, хора с цял живот зад гърба си. А семействата им правят невъзможното - оставят малки деца, пътуват стотици километри, жертват всичко - само за да имат тези последни мигове заедно. И нямат право да им бъдат отнемани.
Надявам се, че като обърнете внимание на този случай, ще помогнете да се промени нещо в системата. Защото медицинската грижа без човечност е просто техническа процедура. А в най-трудните моменти от живота, човешкото достойнство е всичко, което ни остава. Благодаря ви за вниманието“.
Пътувайки за София, Памела Стоянова, за да хване полета за Германия, разказа още през сълзи, че по никакъв начин не е предизвикала скандалното поведение на сестрата. "Баща ми е болен, но пък разбира всичко. Със сигурност не му беше приятно да чуе и да види всичко това", казва още тя.
Бургазлийката е оставила писмо и за д-р Шишков.
„Сестра Димитрова му се обади, за да му каже, че ние сме правели проблеми, което не е вярно. С лекаря обаче говореше по съвсем различен начин – със мил, невинен глас“, разказа още тя.
Памела Стоянова е подала жалба и до Регионалната здравна инспекция и се надява на адекватни мерки от страна на институцията.
