600 села у нас са останали без автобусен превоз от началото на века. Това сочат данни на Камарата на автобусните превозвачи.

Тъй като те не се намират на жп линия, местните хора, които нямат автомобил и шофьорска книжка, са в положението на крепостни селяни от Средновековието –  те не могат да напускат населеното място.

Проблемът с автобусите до селата се задълбочава с всяка следваща година, а причината е финансова. „Буквално всеки месец се случва поредно село да остане без автобусно обслужване, защото няма финансиране.

Единственият начин до селата да има транспорт е, ако държавата изплаща в пълна степен субсидиите към превозвачите, което тя не прави. В такъв случай няма как да се очаква превозвачите да возят на загуба“, обясни за „Телеграф“ Магдалена Милтенова от КАП. Механизмът за изчезването на автобусите е един и същ.

Механизъм

Първо автобус до селото има. Пътниците обаче намаляват и общината решава за следващия конкурс да намали субсидията, която изплаща на превозвача, и следователно да намали и броя курсове до селото.

При следващи конкурси те намаляват още повече. В някакъв момент, тъй като дори и с изплащането на субсидията превозвачите са на загуба, на следващ конкурс не се явява нито един кандидат по линията и селото остава без рейс.

„Издържаме по някои направления на мускули, докато изтече съответният договор, но след това не може да се очаква някой да се яви на конкурс за линия, за която се знае, че ще генерира само загуби, тъй като ние имаме постоянни разходи за заплати, данъци, такси, осигуровки и поддръжка на колите“, допълни Милтенова.

Равнина

Според превозвачите основният проблем е в начина, по който държавата у нас прилага еврорегламента за субсидиране на автобусните превози до малки населени места. Въпреки че там е записано, че държавата трябва да субсидира транспорта във всички райони, у нас такива субсидии се изплащат само за рейсове до планински и гранични райони.

Така всички села, които не са в гранична община и не са на висока надморска височина, остават без субсидия.

Според Милтенова, ако държавата иска да се бори с демографската криза и обезлюдяването на регионите, тя трябва да разшири кръга от населени места.

„Защото, ако до едно село няма обществен транспорт, броят на желаещите да живеят в него драстично намалява.

Кръгът вече се ограничава само до тези, които имат автомобил. А семействата с деца, дори и да имат автомобил, избягват заселването, защото родителите се обричат непрекъснато да бъдат шофьори на децата си, дори и след 12-годишна възраст“, посочва тя.

Бусове

Друг проблем за легалните превозвачи са и нелегалните превози. До голяма част от населените места се движат бусове 8+1 и леки автомобили, които возят пътници „на цената на билета“.

Това оставя превозвачите по линиите без пътници, което впоследствие служи за аргумент на общините да намаляват честотите на движение до окончателното закриване на линиите.

Превозите без лиценз бяха криминализирани преди три години, но деянието се доказва трудно и осъдените се броят на пръсти, въпреки че по данни на КАП близо 12 000 буса возят нелегално в страната и чужбина.

1000 в Русенско без връзка с града

Жанета Йорданова

От първата година на ковида пет села в община Две могили, Русенско, са без обществен транспорт. Няколко месеца след обявяването на пандемията превозвачите се отказаха да обслужват линиите до Кацелово, Широково, Острица, Каран Върбовка и Пепелина заради малкия пътникопоток и загубите, които търпят ежедневно.

Проблемът продължава да стои нерешен, а фирмите не желаят да поемат курсовете, защото дейността не се субсидира. Селата са малки и в тях живеят предимно възрастни хора, повечето от които са сами, тъй като децата им са пръснати по градовете.

Населението общо в петте населени места наброява малко над 1000 души. Пенсионерите се справят кой както може и търсят близки, когато им се наложи да отидат до Русе.

„С лекарствата някак си е решен проблемът. Три пъти в седмицата идва лекар в Кацелово и носи с книжките предписаните медикаменти. Но ако по някаква друга работа трябва да се отиде до областния център, тогава се търси познат с лек автомобил“, обясни пред „Телеграф“ кметът на Кацелово Владимир Витанов.

В Благоевградско идва веднъж седмично

Владимир Симеонов

Все по-рядко рейсове пътуват до отдалечените села в Пиринския край. А за някои селища автобусът е събитие. В община Сандански някои високопланински села виждат рейс веднъж в седмицата. В село Пирин, което е най-далече от града - на 50 километра, имат този късмет цели два пъти седмично.

„При нас автобус идва само в понеделник - сутрин и вечер, и в петък вечерта. Всеки си прави план да ходи до Сандански, ако му се налага, за понеделник. Другите дни рейс няма. В петък автобусът вози наши съселяни, които идват тук само през уикенда“, каза кметът на село Пирин - Георги Влахов.

Тук живеят около стотина души постоянно, повечето са възрастни хора, които по-рядко пътуват. Те са доволни и на този график на рейсовете – малко, но от сърце. През останалите дни от седмицата разчитат на превоз с леки автомобили - возят ги или техни съселяни, или техни роднини, които идват от града.