Емблемите на Пловдив в графа "добри намерения" СНИМКИ

Paзвитиeтo нa гpaдoвeтe е компилация между устойчиво управление и адекватно планиране на процесите, които текат в тях. Обeĸтите – сгради и паметници от минaли иcтopичecĸи пepиoди са емоционален и образователен репер както за жителите на самия град, така и за туристите, които го посещават, пише trafficnews.

Съвpeмeннoтo бъpзo paзвитиe нa градовете налага и промяна във функционалността  на част от обществените сгради, чието предназначение се е изгубило във времето.

В Пловдив тези сгради не са малко, но в публикацията ще видите 6 от тях, които от години пустеят или се използват за дейности, които не отговарят на възможностите им.

Бившата сграда на БНБ

Каква ще бъде съдбата на една от най- красивите сгради в Пловдив? Век след като е построена, сградата на БНБ на ул. "Райко Даскалов" продължава да вдъхва чувство на респект и гордост у пловдивчани, които минават край впечатляващата й фасада. През май 2021 година служителите на банката напуснаха сградата и се преместиха в новия инкасов център на БНБ, а кметът Здравко Димитров  получи ключовете за сградата.

Сградата разполага с може би най- красивия салон в Пловдив, с тавани високи 6,5 метра и прекрасни мраморни колони. Там се намират и огромните трезори, в които десетилетия наред са съхранявани авоарите на държавата.

Първоначалната заявка на градската власт бе, че сградата е подходяща за Археологически музей и са започнали разговори с Регионалния археологически музей . Година и половина по-късно обаче няма движение по темата и сградата пустее. За реставрирането на фасадите има одобрен проект, изработен по поръчка на БНБ и съгласуван с НИНКН.

Имотът, построен през 1898 г., е архитектурен паметник на културата и част от уличния ансамбъла на ул. „Райко Даскалов“. Пищната архитектура е дело на Якоб Хайнрих Майер. Самата сграда е използвана като образец и ориентир при определяне габаритите на улицата в градоустройствените планове на Йосиф Шнитер.

С годините се налага разширяване на постройката, което се прави в дълбочина. То е направено от арх. Камен Петров. Разгънатата застроена площ на сградата към днешна дата е 5400 кв.м.

Централна поща

Централна поща е една от емблематичните сгради на Пловдив, която отдавна е изгубила своето предназначение. 

Тя е построена на мястото на съборения Дом Кудолгу през 70-те години. Разкриването на Форума съвпада със строежа и променя плановете, за да може да се запази археологията в източната част на сградата.

Според архитекти, сградата е с впечатляваща визия, а вътрешността й крие мозайки и витражи на известни български автори като Георги Божев – Слона и Йоан Левиев. След промените, част от сградата – 69% става частна собственост, а останалите 31% продължават да са държавна собственост.

През 2014 година община Пловдив обяви, че ще стартира процедура по откупуване на държавните дялове, като идеята на кмета Иван Тотев бе сградата да се превърне в голям музей. 

Идеята обаче остана в графа „добри намерения” и така и не бе реализирана.

Плановете на частният собственик към този момент изобщо не са ясни.

Но пловдивчани са категорични, че сградата трябва да бъде запазена и ремонтирана, като би била изключително подходяща за голям музей на града, който да съхранява археологическите находки и историята на града.

Кино „Космос”

Най-голямото кино от времето на социализма - "Космос" от години е руина, която не се поддържа и само здравата конструкция го е съхранило във времето. То пустее повече от 30 години, но опазването му се превърна в кауза за група млади архитекти и пловдивчани, които искат да запазят духа на града. 

Кино "Космос" е отворено през 1964 година след 4-годишен строеж. Модернистично за времето си, киното е разполагало със зала с капацитет за 800 души, което го прави и едно от най-големите в страната. Последната прожекция е през 1999 г.

За кратко след това във фоайетата се помещават игрална зала и дискотека, но скоро сградата спира изцяло да функционира. А оттогава до днес са правени няколко опита за реставрация, като дори попадна в апликационната книга на Пловдив - Европейска столица на културата, но така и нищо не се случи.

Техническият проект за реконструкция на емблематичното кино е готов и в момента общината търси средства и изпълнител за строителните дейности.

Все още не е ясно обаче откъде ще дойдат средствата, които според проектантите са около 7 млн. лв. заради поскъпналите материали. По думите на ресорния зам.-кмет по култура Пламен Панов кино "Космос" е финалният щрих в процеса по възстановяване на пространствата за култура в центъра на града.

Новият проект включва една голяма зала зала с 599 зрителни места (разделени на партер със 141 места, основна трибуна с 446 места, както и 12 места за хора с намалена подвижност на първи ред), която се предвижда да бъде подходяща както за кино, така и за театър, концерти, конференции и пр. Отделно ще има фоайе с две по-малки, гъвкави презентационни пространства, изложбени площи, кафене с достъп до външните площи.

Водна палата

Както Централна поща, така и сградата на Водната палата е в режим на съсобственост- частна и държавна. Това е и основната причина за покъртителния вид в който се намира.

Макар, че е логично там да се намира институцията, която се занимава с водните басейни и реки като Басейнова дирекция, това всъщност не е така. Въпросното ведомство е на съвсем друг адрес, а в палата се помещават канцелариите на  Регионалната инспекция на околната среда и водите - Пловдив, Областният офис на национална служба за съвети в земеделието, Областна дирекция "Земеделие" и още редица институционални звена.

В сградата също така има чалга клуб и шоурум за матраци. 

На пръв поглед входът на административната част на Водната палата не предупреждава за шока, който посетителите изпитват, влизайки вътре. Партерното пространство на сградата е в покъртителен вид и прилича на отдавна изоставено място, обитавано от бездомници. 

В режим на съсобственост, грижата за общите части на сградата е ничия и това личи по състоянието, в което се намират. В същото време периодично се правят планове за строеж на нова административна сграда, в която държавните служби да бъдат преместени.

Защо вместо тази да бъде ремонтирана и осъвременена - не е ясно. 

Факт е, че към момента помпозната сграда е позната само като ориентир и нищо друго.

Дом на железничаря /кино „Гео Милев/

Мнозина пловдивчани, които редовно са ходили на кино в "Гео Милев", близо до Централна гара, днес вероятно се чудят защо прекрасната класическа сграда построена в стил модернизъм през 1957 г., днес пустее. Тя е замислена като Културен дом на железничаря.

Когато БДЖ се разделя на две - „Пътнически” и „Товарни превози”, тук се прехвърля администрацията на местния сектор към „БДЖ Пътнически превози”. Бившият дом на културата на железничарите разполага с голяма зрителна зала с 588 места и 32 места в 2 ложи, театрална сцена от 226 кв.м. с дълбочина 8.7 м и ширина 15 м, както и 15 м авансцена.

Зрителната зала е строена с цел на нея да се представят театрални спектакли, концерти, кинопрожекции и разполага с използваема оркестрина и помещения за репетиции.

Преди време БДЖ се опита да върне към живот култовата сграда на киното като център за култура и изкуства. Конкурсът бе спечелен от пловдивската фирма „МаскАрт” - организатор на концерти и фестивали. В последствие обаче се оказа, че в договора има доста подводни камъни и фирмата се отказа. 

А сградата продължава да пустее. В същото време в града липсват сцени за по-малки концерти или алтернативен театър. 

Дом на техниката

Сградата е издигната за дом на Научно-техническите съюзи през соца. Построена е в средата на 80-те години и е интересна с видимите си бетонни колони и греди, които носят широките тераси. В дизайна на сградата от арх. Милчо Сапунджиев са интересни също и декоративните акцентите с тухли в интериора.

След промените сградата остава част от сдружението „Научно-технически съюзи“ . В момента тя се издържа от наемите на обектите, които са на партера и първия етаж.  

Там сега се намират LUCKY Дом на киното, в което се провеждат различни кино-фестивали, клуб Fargo, което също приема много кино събития, а в партерния етаж е Bee Bop Café, където свирят известни български и чуждестранни музиканти. Функцията на останалите помещения по горните етажи е на границата на мистерията. 

Тук активност трябва да очакваме от страна на сдружението, което управлява сградата, но такива изгледи на този етап няма. 

Сградата би била интересна като споделено пространство за работа, изложби, провеждане на форуми, конференции, както и за извънкласни форми за ученици. 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук