„Казват, че Господ, когато създавал света, се спрял най-дълго над Родопите – за да хвърли там най-много добро.“ Тази легенда звучи като поезия, но в село Касък, община Доспат, тя се усеща като истина – в погледите, в думите и в простите жестове на хората.
Севдалина Прингова сподели във Facebook история, която стопля сърцето и връща вярата в човешкото.
„Посетихме селото, за да си закупим телешко месо. Докато чакахме, решихме да се поразходим. Стигнахме до малко магазинче, в което частта му беше пригодена като барче. Още при влизането трите жени, които си пиеха кафенцето, ни посрещнаха с думите ‘Добре дошли!’ – и веднага ни почерпиха с вафли.“
Жестът е дребен, но пълен с онова старомодно благородство, което вече рядко се среща.
От разговора със свой събеседник Севдалина научава, че в Касък живеят около 800 души. Няма нито една празна къща, а двайсетина семейства чакат ред за парцели, за да построят свои домове. Детската градина е обновена и пълна с деца, училището – разширено, а селото се гордее с единствената хлебопекарна в цялата община Доспат.
Докато много български села пустеят, Касък живее и расте. Хората се препитават с животновъдство, фермерство и сезонна работа в чужбина, но никой не е забравил откъде е тръгнал.
„Има дребни и едри стопани – един от тях отглежда около хиляда овце,“ разказва жената. „Нашият събеседник говореше за родното си село така, сякаш мед му капеше от устата. Там е друг свят – човешкото отношение е на високо ниво, а ценностите са опазени.“
Родопите – планината, в която доброто не умира
Историята на Севдалина Прингова не е просто пътепис. Тя е свидетелство, че и днес в България има места, където добротата не е лукс, а естествен начин на живот.
„Родопчани са от друго тесто замесени – трудолюбиви, добронамерени, сладкодуми и просто добри хора.“
И може би именно затова, както разказват старите планинци, когато Господ минал оттук, се усмихнал – и оставил завинаги доброто да живее в тази планина.
