Единният европейски номер за спешни повиквания 112 е отчел близо 6000 обаждания през последното денонощие, съобщиха от МВР. Най-много са сигналите за Спешна медицинска помощ - близо 2000, а за катастрофи - около 300.
Стандартът за спешна помощ изисква линейка да достигне до пациента в срок до 8 минути. В някои отдалечени райони обаче, поради труднопроходими пътища, времето за реакция може да достигне от 1 до 12 часа., съобщава БНТ.
Такъв е случаят с община Крумовград, където половината от лекарските практики са незаети, а всички работещи лични лекари са съсредоточени в града. Общината е с най-много населени места в България - 79 села и 403 махали. За жителите там границата между живота и смъртта често се измерва във времето, за което линейката успява да ги достигне.
На 58 години Бекир Ахмед е преживял два инфаркта, страда от инсулинозависим диабет и множество придружаващи заболявания. Живее в махала Лъжичник на село Бук, близо до границата с Гърция. При настъпила криза близките му подават сигнал до Спешния филиал в Крумовград.
„Сигналът е приет. Чакайте колата.“
Димитър Стоев кара линейки по планинските пътища на региона от 12 години - пътища, които са изпитание дори за пилотите на рали. На въпроса дали рискува живота си, той отговаря:
Димитър Стоев, шофьор на линейка: „Рискуваме. Винаги.“
Това не е околовръстното на София. От Крумовград до центъра на махала Лъжичник линейката изминава 28 километра за 40 минути.
Оттам екипът продължава пеша в планината – чака ги още около километър до дома на изпадналия в криза Бекир.
Ерджан Ахмед, отговорник на филиала на „Спешна помощ“ в Крумовград: „Пациентът е без опасност за живота. С болки в корема. Приложихме му лекарства, направихме му ЕКГ. Няма остра промяна, която да налага транспорта му.“
На въпрос на БНТ какво се случва, ако се налага транспортиране на пациент по такива пътища, Ахмед отговаря: „Ако се наложи, се налага да пренасяме пациента до санитарния автомобил с шофьора.“ На уточняващия въпрос дали това става на ръце, той пояснява: „На носилката и на ръце до санитарния автомобил.“ А на въпрос дали разстоянието е около километър, отговаря: „Ами, както се падне.“
През зимата, сред снежните преспи и вълците в обезлюдените села, борбата е за оцеляване. Затова в Крумовград наричат медиците „герои“.
Д-р Атанас Митков, директор на ЦСМП - Кърджали: „Колежката тръгна вечерта към адрес, съпроводена с екипи на пожарната. Наложи се да преспят в едно село и на другия ден сутринта, около 10.00 часа сутринта, стигнаха до пациента.“
Според стандарта за спешната медицинска помощ медиците трябва да стигнат до пациента за 8 минути. Законите на планината обаче са други.
Тук има махали, където дори медицинският хеликоптер не може да стигне. Някои от населените места са на повече от 50 километра от Крумовград.
Неждие Акиф, заместник-кмет на община Крумовград: „Затова спешната помощ се превръща в жизненоважна за всички жители и населени места на територията на община Крумовград.“
Над 800 квадратни километра, 500 села и махали и само 24 медици – това е Спешната помощ на Крумовград.
