Пловдивският градски транспорт, който редовно попада под ударите на критиката заради закъснения на разписанията и проблеми с климатизацията, неочаквано се сдоби с ново, екзотично лице. Саки Аван, шофьор от Пакистан, който управлява автобуси по градските улици, се превърна в истинска дигитална сензация и своеобразен посланик на живота и работата в България. Чрез своите кратки видеа в платформата ТикТок, записвани изцяло на урду и хинди, той не само показва ежедневието си зад волана, но и активно консултира свои сънародници и работници от трети страни как да си намерят препитание в града под тепетата.
Профилът на Аван функционира почти като онлайн бюро по труда – той е препълнен с хаштагове, показващи любовта му към новия му дом и европейския транспорт.
Видеоблоговете му са се превърнали в основен информационен център за шофьори от Пакистан, Обединените арабски емирства, Катар и Кувейт, които буквално заливат секцията с коментари с въпроси за заплатите, изискванията за лицензи и реалните условия на труд.
В своите публикации Саки често насочва желаещите към специализирана агенция, която осигурява възможността за законно пристигане и работа в България, като вероятно чрез същия посредник е дошъл и самият той.
Чужденецът разяснява на последователите си ключови и важни детайли, като например факта, че пакистанските шофьорски книжки не се признават директно в Европейския съюз и е много по-добре да се кандидатства, ако човек вече има натрупан професионален опит в страните от Персийския залив.
В едно от популярните си видеа той дори уточнява, че горната възрастова граница за наемане от българските работодатели е 50 години. Когато любопитни потребители го питат за конкретните маршрути, които изпълнява, той гордо споделя, че редовно обслужва линия 25 в Пловдив.
Присъствието на Саки Аван обаче не остана незабелязано от местната общественост и предизвика изключително крайни и поляризирани реакции, които отразяват по-дълбокия дебат в обществото по темата за миграцията и промените на пазара на труда.
От една страна, поддръжниците му са искрено впечатлени от неговата прилежност, професионализъм и добронамереност. Саки винаги се явява на работа спретнат, носи изрядна униформа и излъчва неподправен позитивизъм към професията си.
Много пловдивчани му пишат насърчителни коментари в мрежата, приветстват го с „Добре дошъл“ и го призовават да гледа на България като на свой собствен дом, а някои дори го разпознават по улиците и му пожелават лек път и безаварийно шофиране.
От друга страна, сериозна вълна на недоволство и притеснения за безопасността на пътя се надига заради факта, че шофьорът използва мобилния си телефон, за да записва своите видеа или да отговаря на коментари, докато се намира в кабината на автобуса.
Под неговите кадри често се вижда, че превозното средство е в движение, което кара пътниците да се тревожат за сигурността си. В коментарите под материалите му не липсват и иронични подмятания, че заради разсейването зад волана скоро на всеки светофар може да има инциденти.
На заден план се развива и остър икономически дебат относно масовото наемане на кадри от трети страни. Част от потребителите изразяват откровен скептицизъм и ксенофобия, плашейки се от промяната в градската среда.
Силно присъства и финансовият аргумент, според който местните фирми-превозвачи са готови да внасят служители от другия край на света, само и само да не вдигнат заплатите на българските шофьори.
Други пък чисто практично се чудят как чужденците успяват да покриват разходите си за квартира, сметки и храна с настоящите нива на възнаграждения в сектора.
Въпреки лавината от различни мнения, Саки Аван не спира да публикува кадри от красивия Пловдив, гарнирани с традиционна музика и широка усмивка. Той се превърна в живото доказателство за променящия се облик на работната ръка у нас.
И докато за едни той е временно решение на хроничния недостиг на шофьори в градския транспорт, за други остава символ на несигурност.
Едно обаче е сигурно – докато пакистанецът върти волана по пловдивските булеварди, хиляди негови сънародници в Азия гледат на Пловдив като на своята следваща голяма европейска мечта.
