В "Широк център" на Велико Търново съществува улица, чието име пази спомена за една от най-необикновените жени в българската история – Вела Пискова. Зад табелата се крие разказ за учителка, превърнала се във военен ръководител и загинала в битка за своите идеали.
Родена на 28 ноември 1889 г. именно в старата столица, Вела Василева Пискова (по баща Ахмакова) започва своя път като просветен деец. Учи в Педагогическата гимназия в Шумен и работи като преподавател в няколко села между 1907 и 1910 г., преди да завърши физика в Софийския университет.
Още като млада учителка тя се включва в социалистически кръжоци и бързо се утвърждава като активна фигура в политическия живот. Ръководи антивоенното женско движение в Шумен по време на Първата световна война и става член на БКП (тесни социалисти). През 1921 г. постига нещо немислимо за времето си – става първата жена, избрана за секретар на Окръжния комитет на партията в Шумен, като поема и ръководството на военната организация там.
Върхът в нейната революционна дейност идва през 1923 г., когато е назначена за комендант на Септемврийското въстание в Бяла Слатина. Така Вела Пискова влиза в историята като първата жена на подобна длъжност в България.
Животът ѝ приключва трагично и също толкова бурно, колкото е преминал. На 29 март 1925 г. Пискова е обкръжена от полицията в къща в Русе. Следва ожесточена престрелка, продължила над три часа, в която тя се сражава до последния си дъх. През същата година съпругът ѝ е арестуван и осъден, а 15-годишният им син е принуден да емигрира в СССР.
След 1944 г. паметта ѝ е почетена в цялата страна. Домът ѝ в Шумен е превърнат в музей, издигнат ѝ е паметник, а десетки училища, заводи и институции в Шумен, Русе, Видин и други градове носят нейното име. Улицата във Велико Търново е част от тази почит – знак на уважение от родния ѝ град към една смела жена, която не се поколебава да се изправи срещу несправедливостта, дори с риск за живота си.
