Нашата система за оповестяване при бедствие е конструирана така, че първо сигналът се подава от местната власт или от областният управител, когато се забележи, че има проблем.
След това тази информация отива към пожарната, където се преценява дали има реален риск. Едва тогава сигналът се изпраща към телефоните на хората, които живеят в засегнатия район.
В случая в Монтанско се оказва, че кметовете на населените места, които бяха потопени, не се отишли на задължително обучение, след което могат да изпращат сигнали към BG-Alert.
Те пък от своя страна поставиха на масата друг въпрос - как да прогнозират, че ще настъпи бедствие, без да имат достъп до радарите? Запитаха още дали всъщност в държавата има институция, която следи постоянно метрологичното време. Краткият отговор е да - НИМХ.
НИМХ обаче се оказва, че не е свързан със системата директно. Причината за това са технологични недостатъци, които те тепърва ще трябва да изчистват.
От Министерството на околната среда и водите трябвало да положат подпис, твърдят от пожарната и от НИМХ, за да могат да получат достъп до системата.
Събота по обед. Часове преди институциите да предполагат, че интензивни дъждове ще наводнят няколко села в Монтанско и ще отнесат пътища, в прогнозата се съобщава, че в почти цялата страна има условия за кратки, но интензивни валежи, придружени от гръмотевични бурии.
Бурята настъпва
Климатичните модели се оказват верни и бурята настъпва. Местните обаче не са предупредени, че е добре да се качат на високо или да не тръгват с колите си по пътищата, които ще се наводнят. Оказва се, че Националният институт по метеорология и хидрология, който постоянно следи времето, все още не е част от системата, която трябва да известява за природни катаклизми и бедствия - BG-Alert.
„За да бъдат свързани, е необходимо от съответния компетентен министър - в случая на околната среда и водите, да имаме искане за използване на тази система”, уточни директорът на ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ гл. ком. Александър Джартов.
От МОСВ твърдят, че не техният министър, а Министерството на електронното управление е отказало да даде достъп на НИМХ до BG-Alert. От МЕУ пък заявиха, че никога не е имало такова желание от страна на НИМХ.
„Трябва първо технически, но и юридически да бъде осигурена тази дейност, като това минава през съгласуване през нашия принципал МОСВ. Това не е извършвано, защото ние и технически не сме готови. Има конкретни стъпки, които трябва да изпълним като технологии”, подчерта зам. генералният директор „Оперативни дейности” в НИМХ Орилин Георгиев пред NOVA.
Задължително обучение
Крайни срокове за това няма. Достъп до системата, какъвто нямат от Института, който следи времето, имат 85 общински администрации. Те са само толкова, защото останалите 180 не са преминали през задължително обучение.
„Когато става въпрос за заплахи от местно значение, компетентни са областните управители и кметовете. Такъв е случаят от общините Хайдерин и Бойчиновци. Те е трябвало да изготвят съобщения, да ги пуснат по интерфейса на системата BG-Alert, за да могат да рефлектират в изпращане на съответните съобщения до хората, които я имат инсталирана.
Това не се е случило, защото въпросните кметски администрации изобщо не са изпратили хора за обучение”, заяви Митов. Той подчерта, че кметовете трябва да погледнат много сериозно на BG-Alert и да изпратят хора, които да бъдат обучени и да влязат в списъка на компетентните лица, които могат да изпращат такива съобщения.
Сред тези 180 е и кметът на Хайредин Тодор Алексиев. „Написали са едно писмо преди година и половина. Сега отворихме кореспонденцията на общината. Това писмо е написано препоръчително и при възможност, ако искаме, да отидем на обучение”, казва той.
