Огромна трагедия! Жена загина на път за хижа “Тъжа” СНИМКИ

Жена загина от измръзване на пътя между хижа ”Мазалат” и хижа “Тъжа”, приятелят й беше спасен. За инцидента, станал в края на миналата година, разказва Стефан Иванов, главен експерт „Спортна база и туризъм“ към Община Севлиево и председател на ТД “Росица-Мазалат”, пише rositza.com.

Новината идва, макар и със закъснение, защото е още едно доказателство, че с планината трябва да се отнасяш с респект и уважение, че истинските планинари са хора с голямо сърце и душа, готови да помогнат, дори и с риск на живота си.

Как се е стигнало до трагичния инцидент, какви са причините и поуките от него, разказаха двама от участниците в спасителната акция – Димитър Ножаров, секретар на отряда на Планинско – спасителната служба в Севлиево и Георги Кръстев, управител на х.“Мазалат“.

На 26 декември 2020 г. 43 годишна жена от Велико Търново и нейният с 8 години по-млад приятел пристигат на х. ”Мазалат”. Вечерта се веселили до много късно. Късно станали от сън, към 11 ч. на следващия ден, 27 декември. Към 13ч. решили да тръгнат към х. ”Тъжа”, въпреки предупрежденията на хижаря и група севлиевски туристи, сред които бил и Христо Христов – Камбоджанеца – известен планинар и алпинист. Към 16 часа, когато мъжът и жената са преминали вече една трета от пътя, преценили, че метеорологичните условия са лоши и решили да се върнат отново в х.”Мазалат”, но не са потърсили помощ. По-нататък историята по часове на спасителната акция и участниците в нея разказа Димитър Ножаров.

„От 16 до 18ч., движейки се по билото на планината, те се изтощават допълнително от ураганния вятър, от ледения дъжд и почти нулевата видимост. В 18 ч. усетили, че силите им са на ръба, звънят до х.”Мазалат” и молят за помощ някой да ги посрещне, защото са в критично състояние – жената е легнала на пътеката и не може да се движи. Хижарят Мирослав Петков, Христо Христов – Камбоджанеца и още едно момче от групата туристи се организирали и тръгнали да им окажат помощ.

Към 19.19 ч., чрез специално приложение на телефона, мъжът изпраща съобщение “Зов за помощ” с изписани координати на мястото, където се намират, което се приема и от хижаря на х.“Мазалат“.

За щастие в момента е имало покритие на телефона и интернет, и съобщението се приема, и от дежурния в централата на ПСС в София. Той е уточнил в кой регион са мъжа и жената, но тъй като това е на границата на района на габровския и севлиевския отряд, уведомява шефа на габровските спасители. Съобразявайки, че мястото е по-близо до севлиевския отряд, колегата от Габрово ми се обажда.

Това става към 19.30 ч. – информацията беше, че жената е с изкълчен крак и бавно се движат по пътеката на зимната маркировка. Веднага предупредих нашия отряд от доброволци, да имат готовност за акция. Чухме се с габровския колега, с който държим връзка и той ми каза, че е установил контакт с момчето, че са паднали на пътеката и очакват помощ.

В същото време Христо Христов – Камбоджанеца ми се обади по телефона, че заедно с хижаря и едно момче от туристите, са тръгнали да оказват помощ. Аз реших да комуникирам с него, защото знам какво може да стане в такива ситуации. Той ми каза, че метеорологичните условия в планината са много лоши, че вървят по пътеката на зимната маркировка, но има много заблуждаващи следи и не могат да определят кои са на двамата души.

Към 20ч. ги откриват – жената лежи по очи с включена челна лампа, а момчето било облегнато на нея. Ние бяхме готови да тръгнем, но предполагахме, че те ще ги посрещнат и ще им помогнат да се върнат в хижата. Чаках от Христо да каже дали има нужда от нас или не. Убеден бях, че ако мъжът и жената са в сравнително добро състояние, с тяхна помощ ще се придвижат до хижата.

После той ми каза, че жената е полумъртва и ще се опита да я съживи. Казах, че сме в готовност и тръгваме. Когато бяхме вече в с. Горна Росица, Христо ми съобщи, че жената е починала, че ще оставят тялото в планината, за да спасяват мъжа, който също е бил много зле.

Беше ужасяващо излизането до горе, защото нямаше никаква видимост, един от спасителите слезе и вървя пред джипа, за да показва пътя. В 22.55 минути бяхме вече в х.“Мазалат“, при тръгване в 21 ч. от Севлиево. След това започнах логистиката по случая – кога са тръгнали, какво са направили. Трябваше да се вземе решение какво да се прави с трупа, да се сваля ли или да се чака полиция.

Имаме ли юридическо право да свалим трупа? Това бяха много разговори със 112, със Централата на ПСС, с полицията. Дадоха ни карт бланш да свалим тялото до Лъгът. Половин час след нас пристигна в хижата и Георги Борисов, за да се включи в акцията. Предложихме на гостите, който иска да дойде с нас, защото се изисква физическа сила, но никой не пожела – гледаха ни и мълчаха.

Знаехме, че трупът е на час и половина път от х. “Мазалат“, но при нормално време. Тръгнахме от х. Мазалат“ в 1.15 ч., след полунощ. Имахме информация, че тялото на жената е до един стълб, на който е завързана жилетка. Намерихме стълба, но жилетка нямаше, вятърът я беше издухал. Помислихме, че може да е станало чудо, жената да е станала и да се е придвижила до подслон.

Търсихме тялото до 5.30 ч., изложени на студа, на вятъра и ледения дъжд. Въпреки много добрата екипировка, бяхме мокри, под въпрос беше и нашия живот. Към 6.44 бяхме на Лъгът. Тогава разбрахме, че момчето е било също неадекватно, когато са го открили.

По-късно аутопсията на жената е показала, че причина за смъртта е кръвоизлив в стомаха. От забавеното кръвообращение тя по-бързо е започнала да измръзва, легнала на пътеката и получила хипотермия“ – разказа подробности от спасителната акция Димитър Ножаров, секретар на отряда от доброволци при Планинско – спасителната служба в Севлиево.

Планинско – спасителната служба не е такси в планината

Въпреки че със снимки в Интернет двамата са демонстрирали, че са големи планинари, с модерни алпийски съоръжения, нито той, нито тя са имали голям опит, никога не са ходили на поход в тази част на Стара планина, съобщи още Ножаров.

„Късно тръгване на поход, абсолютно недопустимо за зимно време. Не са се съобразили с лошите метеорологични условия. А те са учили групи деца на правилата при поход в планината, на толерантност и взаимопомощ, да не приемат Планинската спасителна служба като такси в планината. И точно на това, на което са ги учили, те не са го спазили“, определи основната грешка за трагичния инцидент Димитър Ножаров.

“За съжаление в последните години планинарската култура я няма. Българинът не знае как и защо да ходи в планините”

– допълни друга основна причина за този и други подобни инциденти Георги Кръстев, управител на х.“Мазалат“ и участник в спасителната акция.
„Голяма част от гостите предпочитат да си купят едно шише скъпо уиски, вместо подходяща екипировка /едно уиски струва 100 лв., толкова струват и едни хубави ръкавици/, да отидат в планината, да го изпият, да се веселят цяла нощ и вместо да се върнат в домовете си отпочинали и заредени от чистия въздух и природата, те се връщат недоспали.

Това не важи за всички, но голяма част от туристите така разбират ходенето в планината. Хората на Запад отиват в хижите, но в 22 ч. всички лампи са загасени. Туристите са легнали и почиват, защото всеки го чака някакъв преход. За да тръгнеш, трябва да си отпочинал. И екипировките вече са по – достъпни, има и скъпи, но има и на по-ниски цени.

Когато тръгваш някъде трябва да знаеш къде отиваш. Трябва да седнеш, да прочетеш и да прецениш дали си готов за този преход или не, защото границата между живота и смъртта е много малка. Пак ще кажа, че липсва културата в планината и, според мен причината е, че е скъсана нишката още от детството. Вече ги няма планинските лагери, където децата имаха пряк достъп до условията в планината, но това е друга тема.

Туристите, независимо дали са отседнали в хижа или в къща за гости, трябва да се вслушват в съветите на местните хора, защото те не са да покажат повече знания от тях, а да ги защитят. В момента, в който усетят, че имат проблем веднага да потърсят помощ и да дадат точна информация за ситуацията.

Ако тези двама души бяха се вслушали в съветите на хижаря и другите туристи, да не тръгват в този следобед, при лошите метереологични условия, сигурно щяха сега да са заедно, с добри спомени от разходката в Стара планина.

Да, в планината се случват инциденти, но едно е да се катериш по скалите и да ти се скъса въже, да падне скала или да те затрупа лавина, а съвсем друго е да загинеш на един час път от хижата, по най-нелепия начин, особено когато 10 души са те молили да не тръгваш” – коментира Георги Кръстев.

Този инцидент, станал в края на миналата година, ни учи на много уроци. Правила на планината, които не трябва да пренебрегваме и не на последно място – героизъм на хора, готови да спасяват човешки живот, без да мислят за своя. В случая това са: Мирослав Петков от х.”Мазалат” – най-младият хижар в България, Христо Мазнев, Христо Христов – Камбоджанеца, Георги Кръстев – управител на х. ”Мазалат”, Димитър Ножаров – секретар на ПСС – Севлиево, Димитър Стайков, Иван Косев и Николай Ножаров.