Скрито сред зелените хълмове между Велинград и Сърница, само на половин километър от село Побит камък, се извисява странен и самотен гранитен страж.
Тази природна забележителност, дала името на селцето, се намира в частна ливада край левия бряг на р. Доспат, но достъпът до нея е напълно свободен. До скалата водят черни пътища от север и юг, а през пролетта и лятото посетителите най-често я достигат по тънка отъпкана пътека, за да щадят околните ливади.
Побит камък впечатлява със своята около четириметрова височина и с необичайната си изолираност. Гранитният монолит стои сам в полето, далеч от всякакви други скални форми, а до него при ниска трева личат още два по-малки камъка. Тази самота и специфичният му силует са дали повод за редица легенди и научни спорове.
Най-популярната хипотеза, провокирана от фалическата форма на скалата, го свързва с древните траки. Според нея Побит камък е менхир – култов мегалит, символизиращ плодовитостта и връзката между небето и земята. Привържениците на тази теория смятат, че монолитът е бил пренесен ритуално и изправен от хората в района.
Научната гледна точка обаче е по-прозаична: скалата е естествена, запазена от ерозията структура от твърд зърнест гранит.
И все пак има и междинна, особено любопитна версия. Заради известно присъствие на тракийското племе беси в района – народ, известен със своите природни култове – някои учени предполагат, че Побит камък е бил естествена формация, която впоследствие е дооформена от траките и превърната в светилище.
Така самотният гранитен стълб продължава да пази своите тайни – между научното обяснение и древните вярвания, между земята и небето.
