Средновековната църква „Свети Петър и Павел“ във Велико Търново разкри нова страница от историята на Второто българско царство и ролята на българските духовници в съдбоносни за Европа събития. След години на проучвания учени успяха да разчетат загадъчен криптографски надпис, запазен върху стенописите на храма, пише bTV.
Изследването е дело на доц. Пламен Събев и негови колеги, които стигат до извода, че в сложна система от символи е скрит текстът „Митрополит Игнатий Търновски“. Надписът се намира в края на старобългарски текст, изписан върху стените на храма.
„Той е стандартен текст, използван от Светата митрополия: изрядно „За Светата и пречиста Богородица и майчица наша владичица“, след което надписът е повторен на старогръцки език и в края е включен по елегантен начин подписът на митрополит Игнатий, който е бил участник във Фераро-Флорентинския събор“, обяснява доц. Събев.
Църквата „Свети Петър и Павел“ е изградена през XIII век и е сред най-значимите паметници на средновековната българска култура. След падането на Търново под османска власт именно митрополит Игнатий оглавява българската църковна общност и поддържа тесни връзки с вселенския патриарх Йосиф II Константинополски – единствения вселенски патриарх от български произход.
Двамата са сред водещите фигури във Фераро-Флорентинския събор (1438–1439 г.), организиран с цел да бъде постигнато обединение между Православната и Католическата църква и да се създаде общ фронт срещу настъпващата Османска империя.
„Целта на Фераро-Флорентинския събор е на практика да обедини църквите. Архиереи, начело с византийския император Йоан VIII Палеолог, патриарх Йосиф II и представители на българските земи, включително Игнатий Търновски, участват активно в тези процеси. Идеята е не само да се обедини църквата, но и да се противопостави на османския агресор в Европа“, посочва доц. Събев.
Според изследователите съществуват сериозни основания да се смята, че зографът, изписал стенописите в търновския храм, също е присъствал на събора в Италия. Неговото творчество носи белези на ранноренесансовите художествени влияния, а именно той вероятно е създал и зашифрования подпис на митрополит Игнатий.
„Зографът е бил българин, възпитан в много елитарна школа. Подчертаването на старобългарския език показва отлична подготовка и задълбочено познаване на принципите на Търновската книжовна школа. Надписите са изпълнени с изключително красива калиграфия и са изписани както на старобългарски, така и на старогръцки език“, допълва ученият.
Фераро-Флорентинският събор продължава близо две години и завършва с подписването на Флорентинската уния – споразумение за обединение между Източната и Западната църква. Впоследствие папството организира кръстоносен поход срещу османците, който обаче завършва с поражението на християнските сили в битката при Варна през 1444 година и смъртта на полско-унгарския крал Владислав III Варненчик.
Откритието във Велико Търново хвърля нова светлина върху ролята на българските духовници в европейската дипломация през XV век и показва, че стенописите в храма пазят не само религиозни послания, но и свидетелства за едни от най-важните политически и църковни процеси в късното Средновековие. Църквата остава жив паметник на епоха, в която в българските земи са се преплитали съдбите на държави, владетели и църковни водачи от цяла Европа.
