Град Елена отново ухае на традиция, история и вкус. Старата столица на прочутия Еленски бут е домакин на 12-то издание на празника, който събра десетки производители, туристи и ценители на деликатеса. Атмосферата е пъстра и оживена – по чардаците се веят букове с бутове, а улиците на града са изпълнени с гости, дошли да опитат и видят отблизо магията на местния специалитет.
Производителите на еленски бут се съревновават кой ще го представи най-атрактивно. Сред атракциите са „къща с прасенца“, тронът на царя на Еленския бут и дори стена, обсипана с ароматни деликатеси. „В града днес могат да бъдат видяни цели къщи, окичени с Еленски бутове. Ще има и баница с Еленски бут. Тайната на приготвянето на този деликатес се пази заключена в седем сейфа зад седем стени“, сподели с усмивка кметът на Елена Дилян Млъзев.
За да се опази автентичността на продукта, е създадено сдружение на производителите, в което членуват четирима майстори, спазващи вековната рецепта. Общината активно работи за официалното признаване на географското наименование. „Имаме контакти с Министерството на земеделието и с представителството на Европейската комисия, за да може колкото се може по-бързо да бъде защитен географски Еленския бут“, поясни Млъзев.
Производителят Димитър Минчев разкри пред БГНЕС тайната на вкуса: „Рецептата е много стара и идва от самия Еленски регион. Но най-важен е въздухът – той е специфичен, съдържа млечно-кисела бактерия, която превръща свинския бут в така обичания деликатес.“ За производството най-често се използва прасе от породата Източно-балканска свиня, а всяка стъпка – от сушенето до нарязването – изисква внимание и ритуал. „Бутът се реже тънко и с уважение, за да усетите истинския му вкус“, добавя Минчев.
Традицията в Елена датира от векове. И до днес през зимата и пролетта почти на всеки чардак в града може да се види окачен еленски бут – ароматен символ на местния дух.
Сред гостите на празника бе заместник-председателят на Националния съвет по храните към МЗХ Атанас Урджанов. Той поздрави жителите на Елена за съхранените традиции и високото качество на продукцията. „Това, което виждаме тук като качество и традиции, ни прави изключително щастливи“, заяви той.
Урджанов обаче посочи и тревожна тенденция – недостигът на българска суровина: „Около 60% от свинското месо у нас е българско, а останалите 40% са внос. Това не е проблем, тъй като вносът е от ЕС и месото пристига на третия ден със същото качество.“
Празникът на Еленския бут за пореден път превърна малкия град в кулинарна столица на традицията – място, където времето мирише на сушено месо, дъб и гордост от българския вкус.
