Заради заразата най-крупният производител на чесън в Югозапада унищожи продукцията си и тръгна на гурбет

Най-крупният производител на чесън в региона Ст. Точев от Кулата вчера не успя да продаде и 1 връзка на борсата в Кърналово, унищожи продукцията си и обяви: Заминавам за Англия, тук не се живее!, пише "Struma.bg"

Най-известният и крупен зеленчукопроизводител в петричкото село Кулата Стойчо Точев вчера за пръв път се пробва да продаде пресен чесън на зеленчуковата борса в село Кърналово.

Предишния ден зелените стръкове бяха грижливо привързани по 4 броя във връзка и опаковани в найлон, за да бъдат предпазени от злонамерения коронавирус, а цената, която Стойчо им бе определили, бе 60 ст. за връзка.

Със задачата да продаде пресния зеленчук бе натоварен синът му. Рано сутринта той докладва пред „Струма”, че на борсата е истинско мъртвило – няма нито продавачи, нито купувачи, и след като до обяд младежът не успя да пласира нито една връзка, татко му го извика в Кулата и заедно изхвърлиха цялата продукция. Малко по-късно Стойчо обяви: „Край. Това беше. Заминавам за Англия и вече нищо не може да ме спре”.

Ето какво разказа Стойчо: „Изпратих сина ми на борсата, защото преди няколко дни ходих до Гърция с камиона си да докарам части за трактора и ме оставиха под карантина за 2 седмици. Сега аз съм си у дома, жена ми ходи на работа в една бензиностанция, синът ми пътува до борсата и не виждам никакъв особен смисъл от тая карантина, но това е друг въпрос.

Аз имам 80 дка, които засаждам главно с чесън и от него правя по около 30-40 тона годишно – няма по-голям производител от мен в региона. Имам и 23 дка праскови, от които изкарвам по 50 тона плод, но тази година предвидливо намалих чесъна до трийсетина дка.

Старият ще излезе, проблемът ми е какво да правя с 12-те дка млад чесън, които се сеят по-гъсто. Явно всичките ще ги изхвърля. Тотал щета. Бих могъл да ги предложа на големите вериги, но те искат големи количества, а няма работници. По-рано карах едни баби от Петрич да помагат, ама сега няма как да ги взимам и да ги връщам заради заразата.

Решението ми за Англия е окончателно – убедих се, че в нашата държава нещата просто не се случват. Там е дъщеря ми, работи в една фабрика, и сме решили да отидем при нея цялото семейство. Тя дори вече нае къща, където да живеем. Полетът ни беше за 8 април от Солун, но го отмениха. Направих презаверка за 1 май от София, дано и сега не се провали.

Както и да е – все някога тази зараза ще отмине и ние ще отидем. В Англия най-вероятно ще правя ремонти по домовете. И ще живея като бял човек. Там дори заразата се преживява по-леко, отколкото ние, българите, я караме тази карантина.

Дъщерята е в Лестър и ми разказва, че във фабриката просто са сложили по една найлонова завеска между отделните работни места, а правителството им само моли англичаните да не правят големи опашки по магазините. А у нас какво? Аз съм под карантина, ама жената и синът всеки момент могат да ми донесат отвън вируса и какво става тогава с моята изолация?

Пунта Мара е работата. Разбирам да съм под карантина, ама да съм в болница, отделен от семейството си, да ме наблюдават лекари. Няма такова безумие като в нашата държава. Сега ме проверяват по 2 пъти на ден дали си стоя у дома, понеже съм им оперативно интересен – нали вече съдих АПИ и митницата за дупка на пътя до бензиностанцията и за незаконен софтуер, който ми търси винетка до ГКПП – Кулата, въпреки че пунктът е в района на селото, та всички ме познават.

Междувременно разбрах, че както съм под карантина, имам право с камиона да отида утре /б.р. днес/ в Солун за още части. С кола и пеш не може, но с камион може, което е още една върховна глупост. Може да отида, ама ми трябва командировъчно. Е, от кого да го взема това командировъчно, като аз сам съм си шеф, самоосигурявам се, аз ли да си го издам?

Звънях на Гранична полиция да питам, оттам ме изпратиха в РЗИ, в РЗИ ми викат: „Не към нас този въпрос”, и ми дават телефон в някакъв отдел, на който цял ден звъня, но от там сигналът е само „свободно”. Не, уникални сме. И не, като замина в Англия, за зеленчукопроизводството в България, което е мой бизнес още откакто бях на 15 г., няма да съжалявам. Ама никак няма да ми липсва.

Това беше мъка, в която с Гърция уж бяхме на един общ европейски пазар, само дето гърците получават точно 10 пъти по-висока държавна субсидия за техните зеленчуци от нас. И както при тях е по-топло и по-бързо им зреят зеленчуците, с ниските си цени от години ни унищожават. За това ли да съжалявам?”, ядосва се Стойчо.

48-годишният Ст. Точев стана доста популярен миналата година, след като освен делата срещу АПИ и Агенция „Митници” той заведе и дело срещу община Петрич заради неколкократно по-високите такси, които плащат производителите на плодове и зеленчуци на борсата в Кърналово в сравнение с търговците.

По-конкретно таксата на първите е 3 лв., а на прекупвачите и търговците – 50 стотинки. По това дело Комисията за защита от дискриминацията вече обяви, че става въпрос за нелоялна практика, която противоречи на принципа на равнопоставеността.

Миналия месец Стойчо пък нае адвокатска кантора от София да следи в рамките на 1 календарна година всички решения, които гласува Общинският съвет в Петрич, и при открита нередност да обжалва съответното решение от негово име в съда.

За целта Стойчо брои 1200 лв. на адвокатите, след като пресметна, че това прави по 3,60 лв. на ден и всъщност цената на половин кутия цигари е нищожна, за да бъдат прекратени своеволията на ОбС – Петрич.

Коронавирусът, който закри и заседанията на общинските съветници в страната, засега спасява петричките народни избраници от адвокатския контрол, тъй като сесия не е имало.