„В „Игри на волята: България“ идва седмицата на финалистите и на големите изненади", разкриват водещите.

„Този сезон особено се набляга на силовата част на игрите и на повтаряемостта, с която се преминава по няколко пъти по трасетата. Понякога това е смазващо“, разказ пред Нова телевизия Димо Алексиев.

„Игрите започват на обяд, в най-голямата жега, което изтощава участниците още преди да са започнали да минават трасето. Гледайки отстрани, понякога на хората им изглежда лесно. Но всички неща, които се случват на участниците, особено когато са гладни и жадни, или психологически уморени, са много по-сложни“, допълва Ралица Паскалева.

„Истинската борба идва, когато вече си изтощен, нещата не отиват на добре, но въпреки това има участници, които умеят да стискат зъби и да продължат“, разкрива Димо.

„Игри на волята“ обаче не е формат, свързан само с физически игри. Това е многокомпонентно предаване. Там играе роля каква локация ще спечелиш, каква храна ще си набавиш, как ще си изиграеш козовете, как ще играеш с грошовете, какви съюзници ще имаш. Понякога хора с много по-малки физически възможности стигат по-далеч, защото знаят как да играят играта по другия начин.

Дали чрез хитрост, дали чрез съюз, дали чрез грошовете. Има и такива, които разчитат изцяло на чистата физическа сила. Всеки играе играта както намери за добре, а участниците са много пъстри и различни“, споделя Ралица Паскалева.

„Тази година участниците са много по-мотивирани, познават играта. Те са там, защото искат да я играят“, категоричен е Димо.

„Лично на мен ми е било трудно да проявя воля с вярата си. Лесно е човек да има вяра, когато нещата се случват удобно и комфортно за него. Но когато човек изпита истински трудности в живота, тогава е най-големият тест на волята и вярата.

Така се случва и в игрите. Когато участниците са на най-лошата локация и подложени на най-големите лишения, те се мобилизират и много пъти сме виждали обрати“, пояснява Ралица.

„Волята се тренира най-добре чрез постоянството. Аз например бих искал да науча повече езици“, споделя Димо Алексиев.

В памет на великия Стефан Данаилов

„Когато актьор като Стефан Данаилов те избере да бъдеш част от неговия клас, това на първо място ти дава самочувствие. А той винаги е казвал, че нещата трябва да се правят със самочувствие. Дори нещо да се проваля, направи го с гордо вдигната глава. „Откраднах си“ от него непукизма. Няма как винаги всички да те харесват. Винаги ще се намери някой, който да каже нещо лошо“, разказва Ралица Паскалева.