От 12 юни Европейският съюз прави една от най-мащабните реформи на миграционната си политика през последното десетилетие.
След двегодишен преходен период Пактът за миграцията и убежището влиза в сила във всички държави членки и въвежда нови правила за контрола по външните граници, процедурите за убежище и връщането на мигранти без право на международна закрила.
За България, която вече е част от Шенген и охранява една от ключовите външни граници на ЕС, това означава нов етап в управлението на миграционния натиск.
В отговор на въпроси от Министерството на вътрешните работи заявиха, че страната е подготвена за прилагането на новите европейски правила, съобщава БГНЕС. От ведомството посочват, че вече са направени необходимите законодателни промени и са изготвени процедури за скрининг на граждани на трети държави както на външните граници, така и във вътрешността на страната.
Съществени промени
Сред най-съществените промени е въвеждането на задължителен предварителен скрининг на мигрантите още при пристигането им на външните граници на ЕС. Той включва проверки на самоличността, сигурността и здравословното им състояние.
Новите правила предвиждат и по-бързо разглеждане на молбите за убежище, както и ускорени процедури за връщане на лицата, които не получават закрила. Разширява се и използването на европейската база данни „Евродак“, чрез която ще се събират повече биометрични данни с цел по-ефективно проследяване и ограничаване на злоупотребите.
Пактът въвежда и нов механизъм за солидарност между държавите членки. Вместо тежестта да пада основно върху страните на първа линия, държавите ще могат да помагат чрез приемане на мигранти, финансови вноски или предоставяне на експертна подкрепа.
Въпреки амбициозните цели, предизвикателствата остават. Европейската комисия вече предупреди, че част от страните изостават с изграждането на необходимата инфраструктура и интегрирането на новите системи.
