Харесвам се естествена, иначе съм като бебе с грим. Били Айлиш ми е любимка. В новите песни липсва истинска музика. За две години се убедих, че животът е много кратък, каза талантливата малка певица пред в. "Труд". 


– Крисия, неотдавна успешно се завърна с песента „Витамин”, какво ново да очакваме?


– Планирам още много нови песни, но в малко по-различен стил и в тях ще вложа още повече чувство и ще се опитам да дам повече от себе си, а не просто да накарам хората да се усмихнат и да са позитивни. Също така ще променя и имиджа за новите проекти.

В момента се уча сама да пиша текстовете си, защото така най-точно ще мога да изразя себе си и нещата, които ме вълнуват. Ние живеем за мига, затова ще се оставя на вдъхновението и на усещането, което имам в момента.

– Допадат ли ти актуалните хитове?
– Често казано – не, въобще не ми допадат. Това не е правилният начин да говориш – с кого си си легнал, или какво си друсал, с извинение, или какво си пушил…

Според мен, това може да се изрази по много по-различен, а не по такъв просташки начин и би могло да се създава толкова добра българска музика. Изпълнителите не са лоши и нямам нищо против тях, обаче музиката, която правят не е ок, но това е лично мнение. За съжаление останаха малко от свестните изпълнители у нас.

– Младото или по-старото поколение БГ певци ти допадат?
– Харесвам по-старото поколение музиканти, защото са влагали много повече усилия и труд в музиката си, докато в момента твърде често просто дават едни пари и правят песен само с бийт и без истинска музика. Като чуеш такава песен и няма как да си кажеш:

„Ей, това беше много хубаво, музикантски звучеше”. Много малко са останали изпълнителите, които са по-различни, като Михаела Филева например, която е много добра и й се възхищавам.

Мога да кажа, че с Рафи съм много близка и той е супер готин, наясно е какво прави с музиката и живота си и много му се радвам.

С Орлин Горанов също сме много близки и винаги, когато се видим, той ме поощрява да не се отказвам и ми дава кураж. Като мъничка много съм пяла песните на певците от по-голямото поколение на различни конкурси и харесвам повечето от тях.

Те са правили музиката си с мислене и чувство, а в момента е просто едно говорене, което дори не е и музика.

– Не се опитваш да изглеждаш по-голяма, а си запазила детската си свежест и излъчване. Трудно ли ти е да не се поддаваш на модата да се гримираш силно и да си предизвикателна като други певици на твоята възраст?

– Нямам нищо против грима, но на мен не ми стои – изглеждам буквално като бебе с грим и просто се харесвам повече натурална и естествена.

Иначе, ако изглеждах по-голяма, щеше да ми стои ок да съм с грим, но аз гледам кое най-добре ще ми подхожда и най-много ме изразява в момента. Ако си на 10 години и си сложиш изкуствени мигли, това не е ок, но ако си по-голям и ти отива, то няма нищо лошо да го направиш, щом се чувстваш добре.

– Какво мислиш за модата сред младите момичета да си уголемяват устните и да си правят други корекции?

– Някои наистина прекаляват, но явно се чувстват толкова несигурни в себе си, че искат да променят цялото си изражение. Аз гледам себе си и като цяло се харесвам, харесвам си и устните и не виждам смисъл да променям нещо. Според мен, корекции не трябва да се правят, преди да си завършил училище.

Иначе след време, като започнат да ти излизат бръчки – а те ще излизат, защото ще тежи това, което ти е слагано върху лицето – тогава наистина ще си кажеш – ех, защо си го причиних!?

– Често обвиняват младите, че искат всичко наготово. Така ли е?
– За съжаление, много от тях се вълнуват най-вече от простотията и затова и изпълнителите днес не влагат чувство в песните си, защото виждат какво интересува младото поколение.

Липсват певци, които с музиката си да изразяват и казват нещо полезно за младите умове, с което да подпомогнат мозъка им да работи ок и да ги провокират да слушат качествена музика.

Това е много голяма рядкост в България, но навън има доста качествена продукция, която си заслужава да се слуша. Аз се възхищавам на много американски изпълнители, но Били Айлиш ми е любимка. Харесвам самия є начин на мислене и виждам много от себе си в нея.

– За какво си говорите с твоите връстници, има ли агресия в училищата?
– Със сигурност за гаджета, естествено учението го изключваме, но има и изключения. Като цяло сме в такива години, че всеки тийнейджър е в някакви свои пубертетски моменти и се вълнува най-вече от това – кой с кого е излизал, или какво им се е случило днес…

В училищата има и голяма агресия, особено сред момчетата. Дори, в момента, ако си излизал с някое момче и много често после той ще те заплашва с нещо. Да, сега сме в най-детските, но пък и най-страшните години…

– Теб подмина ли те манията по новите свръхмодерни телефони и какво мислиш за битката за лайкове и най-ефектно селфи?


– О, това е болната тема на всеки тийнейджър, даже и не само на тийнейджърите, защото има хора и на 30 години, които са луди за два лайка. Да, страшно е, в момента светът е обсебен от инстаграм или всякакви други мрежи и всеки обсъжда кой какво е казал – коментира, клюкари…

„Я, виж Кайли Дженър е скъсала с Травис Скот”, или тем-подобни жълтини за известни личности се коментират нон-стоп, както и това кой каква снимка е качил и с кого ходи.

Това е някакъв живот извън живота, защото животът не е в телефоните, лаптопите, или социалните мрежи.

Животът е пред теб и не е в телефона ти, а трябва наистина да го хванеш в ръце и да не изпускаш дори момент от това, което е пред теб, защото животът е кратък. В последните две години буквално се уверих в това, защото те минаха като две минути за мен – супер бързо.

Осъзнавам колко са важни миговете в този живот и това да ги изживявам на макс и ми се иска това, което съм правила да си струва, а не да си кажа: „Ами, аз когато бях на 12, такива неща разбирах от интернет”, имам предвид клюките, защото това е супер излишно и само те напряга.

– Стана популярна още съвсем малка, срещала ли си завист и злоба?

– О, да, още от втори-трети клас. Откакто се преместих в София, това се случва по-рядко, но като бях в Разград, имах наистина много гадни заплахи. Бях спъвана в коридорите, или блъскана от момчетата, защото от тях започваше цялата злоба, тормозеха ме и ме обиждаха.

Момичетата също завиждаха и честно казано нямах приятели, а всеки ден се прибирах разплакана вкъщи… За едно 8-годишно момиченце това е голямо напрежение и тогава ми беше мечта да се преместя и да не съм повече в това училище и в този клас.

– Емблема на Разград е футболен клуб „Лудогорец”. Следиш ли мачове?

– Да, „Лудогорец” са най-големите! Познавам се с всички футболисти и се вълнувам, като играят, дори бях нещо като редовен изпълнител на мачовете им и изпълнявах химна. Освен футбола, в Разград има и много добри певци и танцови школи!

– Много деца-звезди не издържат на напрежението. На теб лично какво ти помага да се справиш с този стрес?

– Говоря сама на себе си, малко като лудите, но аз съм си лудичка, но не и откачена. Така преоткривам сама себе си и се надъхвам, не ми е нужно някой друг да ми говори, или пък да изпадам в някакви истерии, а просто си казвам – ти трябва да се бориш, затова си на този свят, дръж се! Силна съм и успявам сама да се взема в ръце.

– Момчетата сигурно са луди по теб. Как ти показват, че те харесват – получаваш ли романтични подаръци, или се притесняват от теб?
– Като цяло, още не съм стигнала до тази част с подаръците и жертвоготовността за мен, или някакви подобни жестове, но естествено съм имала нормална тийнейджърска връзка, просто не е било нещо сериозно.

В момента не съм увлечена романтично, а и никой май няма смелост да ме докосне. Много момчета се притесняват от мен, не знам какво излъчвам, но ги е страх от мен, даже и по-големите. Явно имат някакъв респект, или страх, а може би и двете.

– А ти влюбвала ли си се истински досега и какви момчета харесваш?
– Не, не съм, но Джъстин Бийбър много си го харесвах, като бях по-малка той ми беше селебрити краш (увлечение по знаменитост -б. а.). По принцип за мен няма такова значение как изглежда едно момче, важно е какво има в главата, защото повечето нямат нищо в главата. (Смее се.)

– Стана много популярна в „Шоуто на Слави”. Трудна ли беше раздялата?

– До някаква степен се очакваше да стане това, просто в последните месеци се промениха много неща и аз реших, че ще се чувствам по-добре да стана самостоятелна. Най-хубавият ми спомен са концертите и като се сетя за тях и ме удря право в сърцето.

Много ми липсват, защото тогава всички бяха най-истински, дори съм се разплаквала от вълнение. На мене, преди концерт ми пада кръвното, но като се кача на сцената всичко ми минава…

– Що за шеф е Слави?
– Никога не си е позволявал да ми крещи, или да ми вика. Честно казано, аз бях най-закъсняващата в шоуто и винаги чакаха мен, но никога не ме е глобявал, може би защото бях най-малката.

Неговата цел беше ние да дадем максимума и да сме професионалисти. Много уроци научих, докато бях в екипа на 7/8 и може би половината ми живот и самоличност се е изградила покрай шоуто.

– Най-важните уроци от родителите?
– Никога да не се предавам, защото това е най-лесното – да се отпуснеш, да се предадеш и да кажеш: „Аз нищо не мога да направя, нищо не става”. „Не мога”, сигурно е най-често използваната дума, но нашите никога не са ме оставяли да се предавам. Тяхната подкрепа, за мен е много важна и без нея съм наникъде.

Талантливата млада певица Крисия Тодорова е родена във Варна в семейството на Марин Тодоров и Ангелина Попова. Тя започва да се изявява на сцената едва три годишна, а на девет вече е популярна в цяла България, след като става част от „Шоуто на Слави”.

Там впечатлява зрителите с уменията си да изпълнява песни във всякакъв жанр и се сдобива с прозвището „Детето чудо”.

През ноември 2014-та година, Крисия представя страната ни на детския песенен конкурс „Евровизия” в Малта, заедно с пианистите Хасан и Ибрахим Игнатови и там песента „Планетата на децата” печели второто място, което е най-доброто класиране на България на този форум.

След като се разделя с „Шоуто на Слави” и няколко годишна пауза, в която набляга на обучението си в Музикалното училище в София, Крисия се завръща отново на сцената със заявка за сериозно присъствие в родния ефир.

Младата изпълнителка има три сестри, с които е силно свързана, а по-голямата от тях Тифани, с която живее в София, я придружава винаги на концерти и интервюта.