Мариела Нордел: Шеф Петров лъже за кулинарната си биография

Шеф Петров, както обича сам да се нарича, или Боби Кьоравото, както е известен сред колегите си, е един от най-арогантните и безпардонни участници в тазгодишния "ВИП брадър". Американците са също самонадеяни и уверени, но при Боби жената – както го наричахме пък ние, в ТОХ-а, когато бяхме съученици, проблемът е, че има тежко разминаване между изискванията си към другите и към себе си. А, това вече не е проява на характер, нито изявен индивидуализъм, а двоен стандарт – обикновена, низка подлост… Не е мъжкарско, за какъвто той претендира че е, да наричаш една жена с обидни имена, а в същото време да се мазниш на силните и богатите.

Името му се възприема в гилдията на готвачите като синоним за Еверестко Его и безсрамно себеизтъкване. Ако го слушате, освен да получите силно главоболие, ще сте принудени да изтърпите и една тежка, словесна логорея за това колко е успешен, как е най-велик не само в България, но и по света и колко е мъжествен и щедър, че дори си е позволил да изхарчи 4 милиона по жени. Според биографията, която разгласява за себе си, той е бил главен шеф в испанския ресторант „Кастийо де Хавиер“ в Таррагона, специализирал е при шеф Хавиер Саньол и за него пишат книги велики готвачи като Мигел Анхел Алмодовар. 

Понеже аз съм човек, който работи с информация и не се впечатлявам от бръщолевения, отделих един ден да проверя фактите, които той така гръмогласно тръби за себе си. Оказа се и че споменатият ресторант в Испания е на няколко минути от къщата на бившия ми съпруг – прекрасно познавам цялата околност, и съм в много добри отношения с повечето шефове от околността. Разговарях със собственика и шеф на „Кастийо де Хавиер“, и майсторът ме увери, че откакто съществува заведението – от 1989 г., 

той е единствен главен готвач там 

Спомни си за Боби Петров и го определи като „пред мене не смееше да преде много-много, нямаше такива приказки и локуми колко е велик“. В началото е работил в малко кръчме, пак на същите собственици, но в друго селище. След няколко години е бил издърпан в ресторанта им - „Кастийо-то“ в Таррагона. „Занимаваше се с месата и отговаряше да чисти и приготвя рибите“, спомня си шеф Хавиер Рикари. Не му е известно и да е специализирал при някой друг шеф… Размених и няколко думи с колегите му, които го знаеха, като „оня с развинтената фантазия“, но пак останаха потресени, като им преведох няколко кадъра от ВИП брадър и развихрянията на бившия им другар. Явно в Испания, където са му знаели способностите, не е смеел да се олива с такива приказки, с каквито тука впечатлява публиката.

През 2007 година Шефчето се връща безславно в България и се опитва да завърти безуспешно няколко ресторанта. Незнайно защо две от 3-те заведения, в които работи, се водят на други хора и близки до жена му - Милена Асенова. През март 2015 тя и 4-ма съдружници учредяват фирмата „Сикрет Спот“ ООД, което се развихря по-късно като „заведението на шеф Петров в Св. Влас“. Очевидно изнеженото небце на богатите притежатели на яхти не е оценило гениалността на шефчето, защото година след това имуществото на фирмата е запорирано поради иск на една от банките. Капиталът на дружеството се състои от внушителните 300 лева! 

Очевидно този провал не е пречка за шефчето „с развинтената фантазия“, както беше определен от бившите си колеги, защото година по-късно Милена регистрира нова фирма „Шеф Петров“ ООД, този път в София. Сега, освен жената, има само още един съдружник, но отново капиталът е внушителен – 7 лева е делът на Милена, 3 лева за партньора. За съжаление, скоро имуществото и на тази фирма попада под запрещение, поради банков иск.

Както викат испанците, няма двама без трима – тази година вече лично шеф Боби създава нова фирма, заедно с жена си и основават „Сикрет БК“ ООД, която де факто е прословутият му ресторант в София. Засега запор от банка няма, но нека бъдем оптимисти – фирмата е едва на няколко месеца, време има… 

Разрових се също и сред испанската преса да открия книгите на великия готвач Алмодовар с тайните рецепти на шеф Петров. Да не си помислите, че това е гениалният режисьор Алмодовар – не, не, оказа се най-обикновен блогър, който пописва и за туристически справочници и списания. В един такъв пътеводител споменава бегло и за Боби Петров, но много по-голямо внимание обръща на “Чек пойнт Чарли“, „Ракия бар“ и шефа на “Космос” Георги Бойковски...

Няма да слизам на нивото на шефчето да го оплювам за годините и външния му вид, както той прави с мен, въпреки, че сме съученици и килограмите ми са поне наполовина на неговите – не мисля и че хората ги интересува това. След сеирджийския момент не смятам и че някой се забавлява повече на просташките му бълнувания и поведение на „хванат от гората“. Безмилостна съм към такива вредители, самозабравили се егоисти, които заслепени от собственото си фалшиво величие, са готови да стъпчат всичко по пътя си. Няма да забравя как преди няколко години младшият ни отбор готвачи се беше явил на едно международно състезание и логично, не се беше класирал сред финалистите. Злобното човече 

избълва порой от змии и гущери, как сме били идиоти да се явяваме на такива състезания

и да се излагаме. Че другите народи ни се подигравали…. Слава Богу, че никой не го слуша и децата продължиха да участват, да набират опит и тренинг, за да се стигне до тазгодишната победа! 
Ще завърша с думите на един „обикновен готвач“ от Пловдив. Той няма претенциите на грандомана Петров, той се труди ден и нощ неуморно, и скромно, за да ни е хубаво на мен и на вас, когато имаме специален ден, когато искаме да сме с любимите хора или просто да се насладим на чиния вкусна гозба. Та, това, драги ми, Петров, е посланието на един обикновен труженик и твой колега към теб: „Той е причина да има разделение на “големи шефове”, готвачи и нормални готвачи - като мен, които се опитват да издрапат и да вървят напред. Ей такива олигофрени, като него и подобни, защото съм сигурен, че има главни готвачи, които целенасочено са арогантни, егоцентрични, тъпаци и мачкат нормалния готвач и ни карат да им лижем задниците, за да могат те самите да прогресират!“.

Припомнете си тези думи, когато се запътите към някой „фенси“ ресторант и цената, която плащат тези хора, за да ни нахранят, за да ни ощастливят…

Коментар на Мариела НОРДЕЛ