Огромна промяна е надвиснала над най-големия символ на Германия

Много малко други забележителности представляват Германия пред света като ze Autobahn - нейната магистрална система. Катедралата в Кьолн е характерна западногерманска, а телевизионната кула в Берлин е инженерно дело на ГДР, но аутобанът (буквално "писта за коли") свързва цялата страна, пише Днес бг.

През десетилетията тя се превърна от утилитарна част от националната инфраструктура в културна икона, която породи произведения на изкуството, албуми, стоки по целия свят - и дори името на ирландска кръчма.

Но защо ze Autobahn е толкова легендарен и каква връзка имат германците със своя аутобан днес? И най-важният въпрос -  вярно ли е, че можете да шофирате по него толкова бързо, колкото искате?

Съмнително начало

Важно е да се отбележи, че нацистите не са измислили аутобана. Идеята за изграждане на магистрали, свързващи разширяващите се градове на Германия след Първата световна война, е замислена в следвоенния град Ваймар. Първият обществен път от този вид е завършен през 1932 г., свързващ Кьолн и Бон. Той все още съществува - днес е част от Autobahn 555.

След като Хитлер се издига на власт през 1933 г., той използва аутобана за политическа изгода, назначавайки Фриц Тод за "Генерален инспектор на германското пътно строителство" и му възлага да увеличи мрежата от скоростни пътища.

Той стои зад програма за създаване на работни места, която, според нацистката пропаганда, спомага за изкореняването на безработицата в Германия.

Работниците, които изграждали германските аутобани, живеели в работни лагери в близост до строителните си площадки, макар че често не отивали да работят там доброволно, а по-скоро били призовани чрез задължителната служба за труд на Райха (по този начин имената им изчезват от регистъра за безработица).

Истинските резултати от това разширение на магистралата обаче бяха оскъдни и строителството все повече разчиташе на принудени работници и затворници от концентрационните лагери след избухването на Втората световна война през 1939 г.

"Поради огромния брой работници, необходими за поддържане на производството нужно за започване на война, нацистите остават без работна сила за изграждането на аутобана, което прави принудителния труд все по-важен", обяснява Алис Етрополски, експерт по мобилност и екип за маркетинг на продукти в обществения транспорт доставчик на услуги door2door в Берлин, пред CNN.

Принудителният труд, добавя тя, е протичал "очевидно при много лоши условия".

Към 1942 г., когато войната се обърна срещу нацистите, само 3800 километра от планираните 20 000 километра магистрала бяха завършени.

Запад срещу Изток

След войната повечето съществуващи аутобани в Западна Германия са ремонтирани и пуснати обратно в употреба, а програмата за разширяване започва през 50-те години. По време на Студената война някои участъци от магистралата са проектирани да функционират като импровизирани летища за съюзнически войски в случай на съветско нашествие.

Междувременно в ГДР (Източна Германия) магистралите се използват предимно за военен трафик и държавни производствени превозни средства.

Разликата по отношение на строителството на магистрали в разделена Германия означава, че дори и днес, в няколко части на страната, все още можете да усетите разликата, когато преминете от гладката западногерманска повърхност върху старите бетонни блокове, които съставят по-голямата част от аутобана на ГДР. Можете да опитате и сами на A2, точно преди Магдебург.

Ze Autobahn днес

От 1953 г. официалният термин за германските магистрали е Bundesautobahn - "федерална магистрала". Сега в страната има 13 хил. километра аутобан, което го нарежда сред най-дългите и най-гъстите пътни системи в света.

Повечето участъци имат две, три или дори четири ленти във всяка посока, плюс постоянна аварийна лента. Но докато за много германци аутобанът е ежедневна, незабележителна гледка, истинските фенове все още го ценят. Кьолнският архитект Кристиан Буш е един от тях.

"Винаги има технически разработки, които правят забележимо подобрение за потребителя", казва той и добавя, че начинът, по който е конструиран, е пример за инженерното изкуство.

Аутобанът се финансира от данъците на обществото и се поддържа от самата германска държава, а не от регионите, през които преминава. Автомобилите имат безплатен достъп, но от 2005 г. камионите трябва да плащат "maut" (тол такса).

Ze Autobahn има и собствена полиция - Autobahnpolizei, която често използва немаркирани полицейски коли, оборудвани с видеокамери, за да документира нарушения на скоростта. На тях е посветен дори и телевизионен сериал - "Alarm für Cobra 11", който се фокусира върху екшън работата на екип от Autobahnpolizei в района на Рейн-Рур.

Но можем ли да караме толкова бързо, колкото си искаме на аутобана?

Разбира се, единственото нещо, което повечето хора си мислят, че знаят за аутобана, е, че можете да шофирате толкова бързо, колкото искате. Учудващо, това е отчасти вярно. Някои участъци на Autobahn - например A3 между Кьолн и Франкфурт - нямат ограничение на скоростта, което дава възможност на шофьорите да летят с колкото си километра в час иска. Както веднъж се изрази актьорът Том Ханкс за своя опит на Ze Autobahn: "Когато минете покрай знак, който казва "120 с линия през него", ръкавиците са свалени. Правителството на Германия вече е зад гърба ви."

Но как да караме по германския аутобан? Ето няколко съвета:

Неправомерно е преминаването на превозно средство отдясно. За да преминете, трябва да се движите в лява лента, тъй като дясната лента е винаги запазена за по-бавен трафик. Шофьорите по аутобана също се насърчават да оставят лявата лента свободна, дори ако няма друг трафик, следвайки така наречения Rechtsfahrgebot, "правилото за дясната лента" - за да се избегне засада от Ферари (виж следващата точка).

Освен ако не карате кола от "Формула 1", винаги има някой по-бърз от вас - така че винаги проверявайте лявото си странично огледало. Може да се движите с препоръчителната скорост от 130 км / ч, но някои германски шофьори ще прелитат покрай вас двойно повече.

Най-важното е, че на Autobahn има ограничения на скоростта, винаги обозначени със знаци или електронни дисплеи над шосето. Законовото ограничение на скоростта е черно число в кръгъл бял знак, очертан в червено, а много секции на Autobahn имат ограничения от 120 км/ч или дори по-ниски. Придържайте се към тях, освен ако не искате да опознаете отблизо Autobahnpolizei.

Ако спазвате тези правила, шофирането по аутобана е доста безопасно. Ако обаче има задръствания след инцидент напред, ще трябва да създадете Rettungsgasse - аварийната лента за превозни средства.

Когато трафикът спре поради извънредна ситуация, шофьорите са длъжни по закон да отделят място за аварийните служби. Ако има само две ленти, те трябва да преместят своите превозни средства в най-дясната и крайната лява част на пътното платно, създавайки "средна лента".

Ако има повече от две ленти, водачите в дясната лента остават вдясно, докато шофьорите в третата или четвъртата лява лента остават в най-лявата част.
Аутобанът и изкуството

Не е чудно, че аутобанът е оставил значимо културно въздействие, като започенм с песента и албума Autobahn на немските електронни пионери Kraftwerk, които достигнаха до 25 място в класацията Billboard Hot 100 през 1975 година.

Песента повлия и на злодеите в "Големият Лебовски" - класиката на братя Коен от 1998 г. Във филма Autobahn е името на техно-поп бандата на главния антагонист Ули Кункел (Петер Стормаре) и двамата приятели, нихилисти (изиграни от Торстен Вогес и басиста на Red Hot Chili Peppers, Флеа).

Далеч от аутобана в Германия, в северната част на Ирландия, Дъблин, можете да пиете бира Гинес в бара и ресторанта с име Autobahn Road House.

А когато предимно индустриалният регион Рур в западната част на страната беше обявен за Европейска столица на културата през 2010 г., големи части от A40 бяха затворени за движение.

Вместо това два милиона души използваха пътя, за да ходят, да карат колело, да бягат, да правят пикник или дори да присъстват на концерт - всичко това е част от публично произведение, озаглавено Still-Leben или Still Life.

Бъдещето на Ze Autobahn

Днес Германия е единствената европейска държава без пълно ограничение на скоростта и дискусиите около нейното въвеждане винаги са били гореща тема в германската политика.

Призивите за въвеждане на ограничения на скоростта съществуват от 80-те години на миналия век и се увеличават през последните години - не на последно място, защото те могат да намалят емисиите на CO2.

Партията на зелените се опита да въведе твърдо ограничение на скоростта от 130 км / ч през 2019 г., но то бе отхвърлено.

Ограничение на скоростта или не, друго предизвикателство е ролята на аутобана в климатичната криза. Ще бъде ли заменен от влакови коловози в бъдеще? Алис Етрополски вярва, че нейната "контролирана среда" означава, че тя ще има придържаща сила.

Засега политиците и обществеността в Германия не са решили за бъдещето на прочутия аутобан. Противоречивият германски министър на транспорта Андреас Шойер, който е привърженик на създаването на повече километри магистрали, наскоро написа в Twitter:

"Ако живеете в село, имате нужда от аутобана!", а това предизвика гнева на много хора, живеещи в селските райони, които всъщност биха предпочели по-добър обществен транспорт.

Германските зелени партии, от друга страна, настояват за незабавно спиране на повечето проекти за разширяване на Autobahn - особено този на A49 в Хесен, тъй като това би означавало унищожаване на 300-годишна гора от 1000 хектара.

Но макар бъдещето му да е несигурно, мястото на аутобана в германската история е гарантирано.