Дизеловото гориво (разговорно наричано „нафта“) се получава от фракции керосин-газьол при пряка дестилация на нефт. Тези фракции са „по-тежки“ от бензина (т. е. се състоят от по-сложни въглеводороди), затова дизеловото гориво има по-високи вискозитет (по-гъсто е), точка на кипене и точка на възпламеняване.
Най-общо дизеловото гориво се разделя на четири вида: лятно, междусезонно, зимно и арктическо. Те се различават по температурата си на сгъстяване – т. е. по момента, когато горивото се сгъстява така силно поради ниската температура, че вече не може да премине през филтрите.
За летния дизел пределът е минус 5 градуса, а с арктическия можете да шофирате и под минус 40 градуса по Целзий. Важно е да се спазва сезонността, тъй като например през студената зима двигателят просто няма да запали, ако го заредите с летен дизел.
