България има с какво да се гордее, но често забравяме или не знаем имената на хората, които са оставили трайна следа в историята и културата ни. Сред тях е и Христо Груев Данов (1828–1911) – учител, книжовник, издател и общественик от епохата на Възраждането, признат за родоначалник на организираното книгоиздаване у нас и често наричан „българският Гутенберг“. След Освобождението той служи три години като кмет на Пловдив, отказвайки да получава възнаграждение за труда си.
Роден в Клисура, Данов учи последователно в родния си град, в Панагюрище при Сава Радулов и в Копривщица при Найден Геров и Йоаким Груев. От 1849 г. започва да учителства – в Пловдив, Стрелча и Перущица – и именно в Стрелча през 1850 г. основава първото неделно училище в България, с което поставя началото на нова просветна традиция.
През 1857 г. заедно с Йоаким (Ячо) Трувчев и Нягул Бояджийски Данов основава в Пловдив „Дружествена книговезница“ – първото българско предприятие за издаване и разпространение на книги. Пет години по-късно, през 1862 г., дружеството прераства в „Книгоиздателство Хр. Г. Данов и с-ие“, което постепенно разширява дейността си с клонове в Русе, Велес, София и Лом.
Издателството се превръща в истински културен център, който създава и разпространява учебници, карти, анатомични и физически макети, илюстрации по ботаника и зоология, както и произведения на класически и съвременни автори. Първите по-големи тиражи на книгите му се печатат във Виена, но по-късно той прехвърля машините си в Пловдив и изгражда модерна печатница със собствена букволеярна – истински символ на българската просвета и предприемчивост.
В периода 1878–1885 г. Христо Данов издава първия общобългарски вестник „Марица“, който се превръща в един от водещите гласове на следосвобожденска България. Той стои и зад първите стенни географски карти, издадени у нас. Още през 1869 г. започва да публикува списание-алманах „Летоструй (или домашен календар)“, което излиза до 1876 г. и се превръща в любимо четиво за българските семейства.
Заслугите му за българската култура са признати и от Българското книжовно дружество (днес БАН), което го избира за дописен член през 1881 г. и за почетен член през 1900 г.
Като кмет на Пловдив между 1896 и 1899 г. Христо Данов оставя ярка следа в развитието на града – инициира първия градоустройствен план и организира залесяването на пловдивските хълмове, с което поставя основите на модерния облик на града.
Домът му в Стария Пловдив, в който живее между 1865 и 1911 г., днес е превърнат в дом-музей „Христо Г. Данов“ и е част от експозицията „Книгоиздаване в България“ към Регионалния исторически музей – Пловдив. Признанието към неговото дело продължава и след смъртта му – през 1934 г. село Текия в Пловдивско е преименувано на село Христо Даново в негова чест.
От 1999 г. Министерството на културата и Община Пловдив учредяват Националната награда „Христо Г. Данов“ за принос в книжовната култура – своеобразен символ на признателност към човека, който постави основите на съвременното българско книгоиздаване и доказа, че любовта към знанието и просветата може да промени бъдещето на цял народ.
