Историята на този малък български град е белязана от два коренно различни периода. По време на социализма градът преживява мащабно строителство, като тогава е изграден целият обществен жилищен фонд и административната инфраструктура.
Този период оставя след себе си асфалтирани пътища, облицовани речни корита, индустриални предприятия, две средни училища и най-голямата болница в района – МБАЛ „Проф. д-р Константин Чилов“.
През 1989 г. общината наброява над 26 000 жители, привлечени от високия стандарт на живот. Мадан е бил градът с най-висока средна работна заплата в България, като само в оловно-цинковото производство са били заети над 6000 души.
Високите възнаграждения, сравними с министерските, и възможността за ранно пенсиониране на 45-годишна възраст превръщат града в притегателен център за хора от цялата страна.
Днес ситуацията е коренно различна. Последните преброявания показват критичен демографски срив, като населението на общината е намаляло до малко над 5000 души. Икономическият упадък се вижда и в ландшафта – районът е осеян с над 50 изоставени входа на рудници, експлоатирани активно в миналото.
Статистиката за Смолянска област днес отчита средна заплата от малко над 700 лева, което е два пъти по-малко от нивата в столицата София.
