Сред малко известните страници от българската история е подвигът на екипажа на товарния кораб „Княгиня Мария Луиза“, който на 30 май 1941 г. предотвратява катастрофа, способна да унищожи голяма част от гръцкото пристанище Пирея и да причини хиляди жертви.
Събитията се разиграват по време на Втората световна война, когато България вече е част от Тристранния пакт и оказва логистична подкрепа на германските военни операции, пише Телеграф.
Опасният товар
В края на май 1941 г. корабът „Княгиня Мария Луиза“, командван от капитан Иван Томов, получава задача да превози от Солун до Пирея изключително опасен товар.
На борда са натоварени авиобомби, взриватели, боеприпаси за тежки картечници, както и стотици варели и тенекии с авиобензин. Общото количество на товара надхвърля 5500 тона.
Още по време на плаването капитан Томов изразява тревога от съвместното транспортиране на толкова различни и леснозапалими материали, което противоречи на утвърдените правила за безопасност.
Пожарът избухва в Пирея
На 28 май корабът пристига в Пирея, където трябва да започне разтоварване на военния товар.
Два дни по-късно, на 30 май сутринта, вахтеният моряк забелязва гъст дим, излизащ от шестия хамбар. Малко след това се появяват и първите пламъци.
Целият екипаж се включва в гасенето, а пожарни екипи от Пирея и Атина започват да обливат корпуса на кораба с вода. Въпреки усилията огънят бързо се разпространява към останалите хамбари.
Става ясно, че пожарът не може да бъде овладян.
Решението, което спасява града
Пред капитан Томов стои тежък избор – корабът да бъде потопен на място или изведен извън пристанището.
Ако избухне край кея, детонацията би могла да предизвика верижна реакция сред складираните в пристанището огромни количества боеприпаси и военна техника.
След нареждане от германските власти и собствена преценка капитанът взема съдбоносно решение.
„На борда да останат само помощник-капитаните и машинистите за маневра. Всички останали – на брега!“, заповядва той.
Два гръцки влекача започват да извеждат горящия кораб извън пристанищната зона.
Последната експлозия
Малко след като плавателният съд напуска акваторията на пристанището, настъпва неизбежното.
Мощна експлозия разкъсва кораба на две. Огромният взрив осветява целия залив, а ударната вълна нанася сериозни поражения на околните съоръжения.
Италианският кораб „Албатрос“ е подпален и потъва. Германският кораб „Аликанте“ също е унищожен, а румънският „Жиул“ е тежко повреден.
Въпреки това най-страшният сценарий е избегнат – детонацията не се случва сред складовете и корабите в пристанището.
Така Пирея е спасен от катастрофа с трудно предвидими последици.
Цената на спасението
В морето завинаги остават капитан Иван Томов, първият помощник капитан Георги Бабев, първият механик Петър Чаракчиев, машинистите Георги Кръстев и Георги Винаров, радиотелеграфистът Стоимен Захариев и помощник-готвачът Тодор Стоилов.
Единственият оцелял от останалите на борда е вторият капитан Веселин Георгиев-Фоса.
Кой е капитан Иван Томов?
Роден през 1897 г. във видинското село Антимово, Иван Томов посвещава живота си на морето. Обучава се във Военноморските училища на България и Германия, участва в Първата световна война и изгражда кариера като един от най-уважаваните български морски капитани.
Под негово командване „Княгиня Мария Луиза“ се превръща в гордостта на българското търговско корабоплаване. Закупен от Франция през 1933 г., корабът е първият български океански параход и един от най-модерните плавателни съдове в страната за времето си.
Десетилетия по-късно подвигът на неговия екипаж остава един от най-впечатляващите примери за саможертва в българската морска история – история, която продължава да живее както в архивите, така и в паметта на поколения моряци в България и Гърция.
