Как би изглеждал Пловдив, ако след есента на 1944 година историята беше поела по друг път? Отговор на този любопитен въпрос дават две стари карти, които разкриват един почти непознат образ на града.
Картите са публикувани от Пламен Кочев, създател на групата „ПловдивЪ оживява в цвят“, и са създадени на базата на части от градоустройствения план от 1942 година, разработен от екипа на германския архитект Херман Янзен.
На тях се виждат мащабни идеи за бъдещето на Пловдив – нови булеварди, транспортни връзки, трамвайни трасета, автобусни централи и промени, които никога не се реализират в първоначалния им вид.
Сред най-интересните детайли са имената, които някои от най-важните улици е трябвало да получат.
Трите основни градски направления, започващи от тогавашния гаров площад „Княз Фердинанд“, разкриват политическия дух на времето. В проекта днешният булевард „Руски“ е предвиден като „Адолф Хитлер“, булевард „Васил Априлов“ – като „Виктор Емануил“, а улица „Велико Търново“ – като „Бенито Мусолини“.
Според Пламен Кочев вероятно е съществувала идея дори улица „Иван Вазов“ да бъде свързана с името на италианския диктатор, но подобна промяна така и не е направена – вероятно заради огромното значение на името на Патриарха на българската литература.
След политическите промени през септември 1944 година тези планове остават само част от историята. Някои от градоустройствените идеи обаче по-късно намират отражение в развитието на Пловдив, макар и в различна форма.
От заблатени ями до един от символите на града
Днес булевард „Руски“ е сред най-разпознаваемите места в Пловдив, но началото му е далеч от днешния му вид.
До 1882 година на това място има големи ями, използвани за изхвърляне на отпадъци. Около тях се образуват заблатени участъци, които се превръщат в проблем за жителите заради комарите.
Тогава Общинският съвет решава през района да бъде прокарана нова улица.
Първата къща по нея е построена няколко години по-късно от бъдещия пловдивски кмет Христо Дюкмеджиев. Постепенно улицата се оформя, а през 30-те години придобива познатия си облик – с централната алея, първите чинари и сградата на Търговската гимназия, която се превръща в една от емблемите на Пловдивския мострен панаир.
Името ѝ също преминава през различни периоди. Първоначално е „Цар Освободител“, през 1941 година става „Адолф Хитлер“, след войната за кратко връща старото си название, а по-късно получава днешното име – булевард „Руски“.
Забравените имена по хълмовете на Пловдив
Сред старите карти има и любопитни подробности за района на Хълма на Освободителите.
На тях се виждат алеи, които днес са част от градската структура, както и улица с името „Олга“, по-късно променено на „Волга“.
Остава загадка коя е била жената, дала името на тази улица. Сред възможните предположения е връзка с живота на поета Димчо Дебелянов, който е живял под наем в района.
Когато Пловдив имаше булевард „Мао Дзъдун“
Малцина помнят, че днешният булевард „Източен“ също е носил различни имена.
След изграждането му през 50-те години той получава името на китайския лидер Мао Дзъдун – символ на близките отношения между България и Китай през социалистическия период.
След влошаването на отношенията между двете държави името става неудобно и булевардът е преименуван на „Димитър Благоев“.
Дълго време по-възрастните пловдивчани продължават да използват старото название, макар днес официалното име да е „Източен“.
Улица „Бенито Мусолини“ и спомените от една епоха
През 1941 година улица „Велико Търново“ получава името „Бенито Мусолини“. Промяната е част от политиката на България като съюзник на Германия и Италия по време на Втората световна война.
След края на конфликта старите имена са възстановени, а тези кратки периоди остават като любопитни страници от миналото на града.
Когато улица в центъра носеше името на американски президент
Любопитна е и историята на днешната улица „Цар Иван Александър“.
За определен период тя носи името на американския президент Франклин Делано Рузвелт. Дори години наред по някои фасади могат да се видят следи от старите табели с това название.
Старите карти на Пловдив не показват просто различни имена на улици. Те разказват историята на град, който постоянно се променя – под влиянието на политика, идеологии и времето.
Понякога една стара табела или забравен план могат да разкрият цяла епоха от живота на Пловдив.
Източник: Trafficnews.bg
