В Родопите, в тиха улица на Рудозем през 1965 г. расте момче, което още като дете усеща, че светът му е по-тесен от дрехите, които обществото му облича.
Андрей Миронов израства в години, в които понятието „различност“ дори не съществува в публичното пространство. Завършва образование, става учител, създава семейство – живот по правилата на социалистическата нормалност. А под всичко това тлее едно неизказано усещане: че душата му не живее в собственото си тяло.
След падането на режима идва бурният, хаотичен преход – време на свобода и безпорядък, в което невъзможното изведнъж става възможно. И на 18 май 1993 г. България става свидетел на нещо непознато, нечувано, немислимо.
В операционната на Ардино ляга 28-годишният Андрей Миронов. Камерите на БНТ са включени. Предаването се казва „Изборът“. И този избор е исторически – пред очите на цялата държава Андрей се разделя с мъжкото си тяло и става Андриана. Хирургът д-р Калоян Персенски извършва операцията – първата публично документирана смяна на пол у нас. За зрителите това е шок. За обществото – скандал и революция. За нея – освобождение.
След това Андриана идва в София, където животът я поглъща като вихър. Тя става лице от нощния живот, сензация в стриптийз клубовете, символ на скандалност в една страна, която не знае как да приеме подобна история. Гледат я с любопитство, възхищение, подигравки, понякога със злоба. Тя обаче върви уверено – красива, смела, готова да вземе обратно годините, в които е живяла чужд живот.
Днес, три десетилетия по-късно, Андриана е напълно различна. На 60 години няма прожектори, няма Камери, няма бурни нощи. Тялото ѝ е по-пълно, фигурата – далеч от някогашната. „Развалих си талията – смее се тя. – Мързелива съм, чревоугодница. Може и от хормоните да е.“ Говори за онзи паметен ден от 1993-а като за сън – далечен, нереален, почти митичен. „Все едно съм го сънувала… Много хора, напрежение, несигурност. Но знаех, че ще стане.“
Днес Андриана гледа в друго бъдеще – препитава се като гадателка, търси спокойствие, а най-силното ѝ желание е да бъде забравена. Да живее тихо. Да не бъде „първата“. Защото първият винаги плаща най-високата цена – онзи данък на обществения шок, който никой след него няма да носи.
Тя няма нужда от мъж, домашна роля или чужди очаквания. Имала е връзки след промяната – най-сериозната в Смолян, която продължава седем месеца. „Не си паснахме“, казва без тъга. Получавала е предложения за брак, които описва с неподражаем родопски хумор: „Едното човече беше черно и грозно, другият – хулиган!“
Но още преди всичко това Андриана е била съпруг и баща. Има дъщеря – вече зряла жена, която я е направила баба. Тя не казва „татко“. Казва ѝ „Ади“. И в тази малка дума има повече приемане, отколкото целият свят някога ѝ е дал.
Животът на Андриана е история за смелост и цена. За човек, който е поискал да бъде себе си в епоха, в която никой не е знаел какво означава това. И който след това е бил гледан от цяла България, но днес иска единствено тишина.
Може би точно това е изборът, който никой няма право да обсъжда. И който най-после ѝ принадлежи изцяло.
Източник: Socbg.com
