Днес отбелязваме 81 години от едно от най-трагичните събития за българите в историята - Кървавата Коледа или Кървав Божик.
На 7 януари 1945 г. е поставено началото на политическите репресии и терор в Социалистическа република Македония, при който са ликвидирани или малтретирани без съд или присъда хора с българско самосъзнание.
Жестокостите, извършени от комунистическите власти, започват на 7 януари - християнския празник Коледа по стар стил, като според български данни са убити около 1200 души. Става въпрос за хиляди учени, лекари, известни юристи, дипломати, офицери, журналисти.
По неофициални твърдения обаче жертвите са над 20 хиляди.
По нареждане на маршал Тито са погубени хилядите българи, списъците за които са подготвени от Лазар Колишевски.
Югославският диктатор дава задачата на едни от най-верните си главорези - Светозар Вукманович-Темпо и Милован Джилас. Списъците на обречените са подготвени от македонския комунист и сърбоман Лазар Колишевски. Неговият баща е български опълченец, а самият Лазар пише писмо до цар Борис III през 1941 г., в което определя себе си за българин.
Лазар Колишевски
Лазар моли смъртната присъда, наложена за комунистическата му дейност, да бъде отменена. Царят на българите удовлетворява молбата, а Колишевски лежи за кратко в български затвор. Неговите жертви също лежат, но край Скопие, Велес, Щип, Прилеп, Битоля и десетки други градове и села в Македония, в масови гробове, от които до днес е напълно разкрит само един.
Колишевски направлява клането под шапката на Отделение за защита на народа или ОЗНА - тайната полиция на Белград, по-късно позната като УДБА. Хиляди невинни загиват от нейната ръка чрез скалъпени обвинения. Десетки хиляди са изпратени в концентрационни лагери.
Целта е била да се заличи българското самосъзнание и да се ускори процесът на македонизация на населението. По време на репресиите през 1945 г. в Охридско и Преспанско още други хиляди са изселени, изгонени и преследвани, изпращани в концлагерите на Титова Югославия.
Труповете директно са били хвърляни в езерата Охридско и Преспанско.
Крият истината
“Сърбоманите крият и до днес истината. Всички хора в родния ми град Велес знаят за това клане, но не смеят да говорят. Страхуват се”, разказва преди време пред БГНЕС Тодор Гулев, който през 90-те години на миналия век разкрива къде е било едно от масовите гробища край Велес, в местността Пуста кула.
“Там са избити най-видните велешани. Те бяха почтени и честни българи. Трайко Попов, един от комитите срещу сръбската окупация от преди Втората световна война, ми разкри къде се намира масовият гроб”.
Това е и единственият масов гроб от “Кървавата Коледа”, който е разкрит до днес в Македония. Техните кости са положени в обща гробници до църквата “Св. Спас”.
“Тук се намират костите на моя дядо Андреев, но сърбоманите от ВМРО-ДПМНЕ оскверниха тяхната памет. Те разрушиха паметника и изпотрошиха плочата с техните имена. Това са жертвите във Велес от “кървавата Коледа”, разказва Богдан Андреев през сълзи пред унищожената надгробна плоча с имената на 53-та убити през януари 1945 г.
За Драги Каров, един от учредителите на ВМРО-ДПМНЕ през 1990 г. във Велес, няма “никакво съмнение, че ВМРО-ДПМНЕ е създадена от сръбските спецслужби УДБА, с цел да съхрани сръбското влияние и подчинението на Македония и да сее омраза към България.
