Бетонът се рони, изяден от времето. Част от стълбите са останали само на гола арматура, а стените – надраскани и олющени, говорят за едно изгубено величие. Някога тук, в сърцето на най-красивия парк на Кърджали, ресторант „Простор“ събираше усмивки, музика и аромата на топли родопски вечери.
Днес той стои като паметник на Прехода – безмълвен, срутил се символ на едно минало, което така и не успя да оцелее в новото време.
Ресторант „Простор“ отваря врати през 70-те години и бързо се превръща в едно от най-предпочитаните места за срещи и празници в Кърджали. Тук се провеждали сватби, фирмени вечери, танцови вечери и градски приеми. Построен в типичния за епохата бруталистичен стил, с панорамна гледка към язовир „Кърджали“ и зелените хълмове на Родопите, той бил символ на престиж и гостоприемство.
В края на 90-те години обаче, с настъпването на икономическите трудности и приватизационния хаос, ресторантът затваря врати. Опитите за възстановяване така и не успяват – собствеността се заплита между частни лица и общината, а инвестиции така и не идват.
Днес „Простор“ е царство на забравата и разрухата. Балони от „весели партита“, празни кутийки от кондоми и спрейове, следи от райски газ – това е пейзажът на едно място, което някога е било център на живота, а сега е убежище на безразличието.
Около рушащите се колони се трупат следи от нощни сбирки, а стените – някога украсени с мозайки – са превърнати в платно за груби графити. Бетонът е оглозган, арматурите ръждясват, а времето изтрива и последните белези от някогашната му слава.
Според общински служители, мястото има собственици, но те отдавна са загубили интерес към възстановяването му. Причината – земята под сградата не е тяхна, а плановете за бъдеща „Алея на здравето“ и културно-развлекателна зона така и не се реализират.
Така ресторантът, някога дом на радост и елегантност, днес стои като символ на изоставените мечти на Прехода – смес от бетон, спомени и упадък.
„Простор“ вече не е място за празници, а огледало на едно общество, което забрави да пази миналото си.
Останките му – огризки от едно бляскаво време и остатъци от едно сиво настояще – мълчаливо разказват историята на цяла една епоха: от ентусиазма на социализма, през хаоса на Прехода, до днешната безнадеждност.
Ресторантът „Простор“ – някога символ на гостоприемство, днес символ на забрава.
Хората в мрежата още си спомнят:
"Жалка картинка, а беше най- хубавия ресторант!"
"Бил съм като дете там родителите ме водеха и балът ми беше там но за жалост го направиха сметище ДА!"
"Ресторантът на ергенските ми години. Жива музика, танци и веселие. А сега е " картичката " на България. Бившият кмет беше си наумил да унищожи всички сгради - символи на красивия ни град. Кмет - ликвидатор!"
"Самият парк беше пълен с хора! Ресторанта - с танцуващи хора! Беше много хубаво!"
"Беше прекрасен ресторант. Там беше сватбата ми.".
