Повечето ценители на художествената литература и на българската култура са добре запознати с дълбоката, понякога трагична обич на най-известните любовни двойки в нашата история.
Лора Каравелова и Пейо Яворов, Мара Белчева и Пенчо Славейков, Евгения Марс и Иван Вазов, Мария (Мина) Горанова и Христо Ботев, Иванка Ботева и Сава Огнянов…
Сантименталният живот на някои от тях бил тясно свързан със старата българска столица, белязала съдбовни моменти от драматичната им любов, пише Борба.
Мара Белчева
Не е тайна, че родената през 1868 г. в Севлиево Мара Белчева се нареждала сред най-красивите, ухажвани, обичани, но и одумвани наши поетеси.
Малко известна страница обаче от нейната биография разкрива, че град Велико Търново се превърнал в своеобразна арена на най-съкровените й интимни чувства.
Още като ученичка в местната петокласна девическа гимназия “Митрополит Климент” Мара Белчева поразявала старостоличани с външността си. За невероятната й красота и финес говорели всички – мъжете с възторг и спотаен копнеж, а жените – с трудно овладяна завист.
Често пред дома на леля й Еленка Хаджи Ангелова, където живеела на квартира, “случайно” минавали както търновските лични кавалери, така и пребиваващите в града напети руски офицери.
И всички отчаяно се надявали да зърнат поне за миг очарователната и умна потомка на един от най-бележитите севлиевски родове и да привлекат вниманието й.
Звучи невероятно, но е факт, че съперничество за сърцето на Мара Белчева било причина за провеждането на първия дуел в следосвобожденската история на старата столица. Главни действащи лица в него били руски офицери.
За щастие стълкновението между тях не завършило трагично, но те били принудени “немедлено” да се върнат родината си. От своя страна великотърновци дълго коментирали непознатото до тогава в града “европейско явление дуел от любов”.
Руските офицери не успели да спечелят сърцето на бъдещата поетеса, но според някои специалисти именно през ученическите й години припламнали първите искри на обич между нея и авторитетния и ерудиран великотърновец Христо Белчев, заемал високи служби в държавния апарат след Освобождението.
Неговата чувствителност и утвърдени литературни интереси привлекли вниманието на тъмнооката красавица и на 1 юни 1886 г. с много любов и надежда за щастие младите хора свързали съдбите си.
В София нямало по-привлекателна и изискана двойка от тях. Обич, бляскаво обществено положение (през 1890 г. Христо Белчев станал министър на финансите в кабинета на своя съгражданин Стефан Стамболов) и сходни интелектуални предпочитания изпълвали живота на най-обичащата се и представителна светска двойка в България. Но щастието продължило твърде кратко.
На 15 март 1891 г. по време на разходка със Стефан Стамболов в района на Градската градина Христо Белчев станал неволна жертва на подготвено срещу премиера покушение.
За безпристрастната история фаталната дата остава като ден, в който се извършило първото голямо поръчково политическо убийство у нас. А за Мара Белчева този лист от календара затворил най-красивата и романтична дотогава страница от живота й. Сломената от скръб 23-годишна вдовица се усамотила, боядисала всичко вкъщи в черно, дори и спалното бельо.
През 1903 г. в изискания, но тъжен след смъртта на Христо Белчев дом, “дамата в черно”, както софиянци започнали да наричат прелестната дама, се срещнала с големия творец на България Пенчо П. Славейков, син на не по-малко известния му съгражданин Петко Р. Славейков.
В продължение на девет години между тях се установила “светла обич, сърдечно дълбока привързаност, единомислие, другарство, топлина в студения нелек път”. След кончината на кандидата за Нобелова награда съкрушената от скръб Мара Белчева прекарала дълго време в чужбина.
Когато се завърнала в родината, освен на увлечението си по дъновизма, тя се отдала и на пътувания в страната, четейки свои стихове и разказвайки спомени за Пенчо Славейков.
Красавицата посетила и града на своята младост Велико Търново, дарил я с невероятните трепети на любовта. Жителите очаквали с нетърпение появата й не само защото възприемали срещата с нея като своеобразно тържество на духа и културен празник, но и поради спомените си за красивата девойка, предизвикала първия любовен дуел в града.
Иванка Ботева
Интимният свят и на друга забележителна жена – Иванка Ботева, бил белязан от старата столица.
При едно от гостуванията си известният театрал Сава Огнянов, син на първата, но неосъществена Христо Ботева любов към Мария (Мина) Горанова, се запознал с щерката на поета. Вероятно тогава между двамата припламнала искра, подобна на тази, поразила преди години сърцата на техните родители.
При следващо посещение във Велико Търново влюбеният актьор предложил на Иванка да сподели живота си с неговия. Узнавайки обаче чий син е Сава Огнянов, Ботевата съпруга Венета отказала да благослови техния съюз. Официалният мотив бил, че не одобрява професията на кандидат-жениха.
Малко известен е фактът, че до срещата си с Мара Белчева Пенчо П. Славейков също не бил безразличен към красивата дъщеря на Христо Ботев. Той упорито я ухажвал, дори и поднесъл своите съчинения с красноречиви автографи.
В крайна сметка Иванка Ботева дарила сърцето си на д-р Стоян Христов от Клисура. Двамата се сгодили на 30 октомври 1905 г. в града на Асеневци. В уютния търновски дом определили и деня на своята сватба – 8 януари 1906 година.
От дълги години старата столица не помнела по-бляскаво тържество. Така искала Венета Ботева. За най-българската сватба от онова време узнаваме от публикациите на Венета Рашева – Божинова, внучка на Венета Ботева. Тя пише, че обредът се състоял в голямата и представителна търновска църква “Св. Богородица”.
Специално за щастливото събитие от София пристигнал братът на Иванка Ботева д-р Димитър Рашев заедно със съпругата си Мария, чичо й генерал Кирил Ботев (Ботйов), много близки и приятели.
Развълнуваният брат на Христо Ботев свикал полковата музика, която непрекъснато свирела по време на сватбения обяд. Присъстващите били умилени от тържеството, а по-късно търновци разказвали как Венета и Иванка Ботеви се просълзявали при нарочно повтаряната по молба на генерала прочута песен “Тих бял Дунав се вълнува”.
„Това беше най-българската сватба, на която съм присъствал”, заявил по-късно Кирил Ботев. Впечатленията му били споделени и от великотърновци, които се гордеели, че градът им за пореден път „се оказва на историческа висота”.
Тържеството в старата столица завършило по европейски образец.
Привечер младоженците заминали на сватбено пътешествие в Букурещ, а гостите се веселили до зори. Щастието на младото семейство обаче се оказало твърде кратко. Скоро след омъжването си Иванка Ботева умира при неуспешна операция, извършена в софийската клиника на великотърновеца д-р Сарафов.
Не по-благосклонна се оказала съдбата и към Сава Огнянов. Той се оженил за по-младата със 17 години от него Жозефина Шмаха, популярна като “първата царица на чардаша” в българския оперетен театър. За жалост и неговият брак не просъществувал дълго.
Малко известен факт е, че Велико Търново бил сред градовете, които големият актьор не желаел да посещава, тъй като той му напомнял за голямата му, но неосъществена любов към Ботевата щерка.
Още любовни истории
* През лятото на 1931 година великотърновци били потресени от вестта за “доброволната” смърт на учителката Донка Н. Колева, изпратена за лечение от своите родители в санаториума в Искрец.
Вместо обаче да се радва на подобряващото си здраве, красивата болярка била убита “по свое” желание от любимия си Иван Николаевич Гамахаров, руски офицер бежанец, прислужник в учителското отделение в Искрецкия санаториум, който сложил край и на собствения си живот.
За никого нямало съмнение че става дума за любовна драма, която намерила широко отражение и в централния печат. Великотърновци обаче не вярвали на изнесеното по страниците на редица вестници, сред които и “Утро” и “Заря”. Те били убедени, че такова ”слънчево и отговорно момиче, чието здраве се подобрява с всеки изминат ден, не би пожелало само смъртта си”.
На 4 юни в 1931 година в 10.00 часа великотърновци се простили с убитата учителка. Всички скърбели за нея и настоявали името й да не се свързва с доброволен отказ от живота. Предшествениците ни били убедени, че Донка Н. Колева “е станала жертва на умопомрачен ревнивец, че над нея е извършено едно с нищо неоправдано насилие”.
* През 1938 година жителите на града узнали за нова трагедия.
Рано сутринта на 5 май в района на Стамболовия мост файтонджии забелязали труп на млада жена – Вангели Икономова, дъщеря на известен търновски търговец. Малко по-късно на гарата бил открит мъртъв и нейният годеник Симо Иванов.
Установило се, че смъртта и на двамата е насилствена. Въпреки усилията на съответните органи, извършителят на двойното убийство не бил разкрит. Според мнението на “по-осведомените” търновки годениците били убити от ревнив ухажор на красавицата Вангели Икономова. Други обаче смятали, че съперник в търговията на нейния баща слага край на живота им.
* 7 април 1941 година. Около 14.00 часа пред сградата на общината се чули два изстрела.
Единият бил предназначен за осемнадесет годишната Цана Минева, а с другия нейния убиец Владо Бонев се самоубил. Причината за трагедията отново била ревност. Цана Минева развалила годежа, тъй като се влюбила в друг момък. Заслепен от мъка и ревност, Владо Бонев “разрешил” случая с пистолет.
