Белградчанин от черногорски произход, боксьор и професионален комарджия, както Дарко Ашанин обичаше да се нарича, беше убит преди 26 години в кафенето си „Легат“ („Колизей“) в белградския квартал Дедине.
Той беше смятан за първия истински мафиотски бос в Сърбия. Мнозина казваха, че е последният войник на Тито, останал лоялен към бившия комунистически президент. Ашанин не го криеше, имаше портрет на Тито на стената си и се гордееше с него. Не криеше и че е работил за тогавашните тайни служби, за да елиминира политическите противници на режима. До смъртта си се обявяваше за югославянин.
Убиецът и поръчителят на престъплението никога не бяха открити, но веднага стана ясно, че Ашанин е убит от професионалист. Разследването на тази ликвидация, както мнозина твърдяха, дори не е проведено сериозно. Човек, който е знаел много и е работил за тогавашната СФРЮ, очевидно е притеснявал много хора и е трябвало да изчезне и да бъде забравен, пише Kurir.
Дарко Ашанин често посочвал, че враговете на Желко Ражнатович Аркан може да го нападнат заради познанството и приятелството му с Ражнатович, когото той наричал шеф на Белград, но също и заради хазартния му бизнес.
(Снимка: Kurir Televizija)
Въпреки че е бил наясно, че е мишена, никога не е бил прекалено внимателен, не е пътувал с охрана и е носел само сребърен револвер.
На 30 юни 1998 г. Ашанин гледал предаване на футболния мач между Холандия и Аржентина. Убиец, скрит в храстите, изстрелял няколко куршума със снайпер в главата на Дарко. Говорело се, че Ашанин е бил убит, докато уж е чакал да се срещне с двама високопоставени държавни служители, а какво е трябвало да обсъдят, остава неизвестно и до днес.
Дарко е роден през 1958 г. в Яйце и подобно на много от „коравите момчета“ от онова време, е дете на военно семейство. Ашанин е бил боксьор в белградския „Нов колектив“ и дори е завършил Педагогическа академия, въпреки че никога не се е опитвал да преподава.
Подобно на мнозина, той търси късмета си в Германия, където отива през 70-те години на миналия век, където става шампион в полусредна категория на германската провинция Вестфалия. Като силен човек обаче, скоро се озовава в ролята на охранител в клубове и дискотеки в Германия.
Работата като охранител в клуб го запознава с по-видните престъпници от онова време и благодарение на познанствата си започва да организира незаконни хазартни скривалища. Така, според много истории, се запознава с Аркан, с когото по-късно стават партньори в множество бизнеси.
Името на Дарко Ашанин се споменава за първи път в сръбските медии след стрелбата в култовия клуб „Нана“ на 24 март 1990 г. По това време е убит боксьорът Андрия Лаконич, който е седял в сепаре с Ашанин и Веселин Веско Вукотич.
След словесен конфликт, възникнал между Вукотич и Лаконич, се чуват изстрели, след което Лаконич остава мъртъв. Ашанин е осъден за това убийство, но е оправдан малко след това.
Голям шум се вдига заради Ашанин същата година след подозрения, че е участвал в ликвидацията в Белгия на Енвер Хадрию, президент на Движението за защита на правата на човека, организация, която е събирала данни за предполагаеми злоупотреби с албанци в Косово.
Убийството на албански националист, което се е случило в Белгия, преследва Ашанин през целия му живот и често му е създавало проблеми. Според една версия, Ашанин е участвал с Аркан в ликвидацията на албанския убиец, докато според друга, освен Ашанин, действащи лица в това събитие са били Вукотич и Лаконич. Белгия многократно е искала екстрадиция на Ашанин по този повод, но това така и не се е случило.
Четири години по-късно Дарко Ашанин се озовава в затвор в Гърция, където е можело да бъде убит. Нападнат е и е наръган от група затворници, но успява да се спаси.
(Снимка: Kurir/личен архив)
Широко известно е, че през 90-те години на миналия век сръбската Държавна сигурност е сътрудничила с престъпници, осигурявайки им защита за работата им, но в замяна е изисквала да изпълняват „държавни дела“ в чужбина, което най-често се е свеждало до ликвидации.
Сътрудничеството на Държавна сигурност с престъпниците започва именно с Ашанин, който пръв намира престъпници за „работа“ в чужбина. Останалите, както инспекторите веднъж казаха за Ашанин, са били подизпълнители.
Интересното е, че близкият роднина на Ашанин, който дискретно е пазел гърба му, е министърът на отбраната Павле Булатович, който е убит на 7 февруари 2000 г. Павле Булатович е застрелян от неизвестен нападател, докато седи в ресторанта на футболния клуб „Рад“ с директора на „YU Garant Bank“, генерал-майор в оставка Вук Обрадович, и собственика на ресторанта Марко Кнежевич.
Сътрудничеството на Държавна сигурност с престъпници за извършване на операции в чужбина е тема, която винаги привлича общественото внимание и за която винаги има какво ново да се каже. Стотици статии са написани за връзката между престъпността и държавната сигурност, като в много от тях се споменава името на Дарко Ашанин, който е убит във вълна от убийства на онези „корави момчета“, които някога са имали защитата на тайната полиция.
Ашанин е убит на 30 юни 1998 г. с изстрели, произведени от автоматично оръжие, предполага се от снайперист, което никога не е било официално потвърдено, в градината на ресторанта му в Дедине, Белград. В една от обширните статии за Ашанин, журналистът от Нюзвик Воислав Туфегджич описва, наред с други неща, неформалния си разговор с този, може би, първият мафиотски бос в Сърбия.
"Проведохме „жив“ разговор в средата на 1995 г. в просторен болничен апартамент в Клиничния център на Сърбия, с въоръжени полицаи на смяна. Влизането беше разрешено само на посетители с писмено разрешение от разследващия съдия, издадено по искане на Ашанин, и одобрението на съдията", спомня си журналистът.
"В неофициален разговор, проведен преди повече от 20 години, когато го попитах кой може да се каже, че е първият мафиотски бос в Сърбия, тогавашният началник на белградската полиция ми отговори без колебание - Ашанин. Зададох същия въпрос през 2014 г. на опитен инспектор на СУП-то на града и получил идентичен отговор: „Ашанин. Така чух, че сътрудничеството на СДБ с престъпниците на практика е започнало от него, че той пръв е намерил гангстери за „работа“ в чужбина... Той е бил максимално защитен. „Останалите бяха подизпълнители“, пише Туфегджич.
Името на Ашанин се появява за първи път в медиите месец след ликвидацията на Хадри в Брюксел, но във връзка с друг случай, макар че този път също е убийство. На 24 март 1990 г. Андрия Лаконич е убит в белградския клуб „Нана“. Обстоятелствата на убийството, без ключова информация за това кой е убил Лаконич, са известни още същата нощ.
Ашанин, Веселин Вукотич и Лаконич са седели в сепаре, в компанията на няколко момичета. След словесен конфликт между Вукотич и Лаконич се чуват изстрели и Лаконич пада мъртъв. Многобройни полицейски служители проявяват особен интерес към случая. Много от тях идват на местопрестъплението по време на разследването.
Медиите спекулират, че Лаконич, заедно с Ашанин и Вукотич, са участвали в ликвидацията на Енвер Хадри в Брюксел месец по-рано. Според някои Лаконич е започнал да говори твърде много за това. Каквато и да е версията за събитията, мотивът за убийството на Лаконич не оставя място за съмнение, че гореспоменатите трима са извършвали незаконни дейности в чужбина в продължение на дълъг период от време, по нареждане на тайната полиция, от сплашване до побоища и убийства на политически емигранти, активни в борбата срещу тогавашна Югославия.
Целият случай е подправен от участието на белградския полицейски инспектор Мирослав Бижич. Вечерта на убийството, по време на разследването, той също се появява в „Нана“. По-късно се появяват подозрения, че Бижич е скрил пистолета, използван за извършване на убийството, и е позволил на Вукотич да избяга от страната.
Ашанин е обвинен в убийството, но беше оправдан през октомври същата година.
В средата на 90-те години са организирани множество благотворителни концерти за жертвите на войните в бивша Югославия. Той цинично коментира: „Ще бъда първият, който ще се изяви на концерта, за да се съберат средства за реконструкцията на Централния затвор. За да се купят нови матраци и одеяла. За да не замръзнат затворниците. Това е инвестиция в бъдещето. Всички ще се озовем там един ден.“
За разлика от повечето други, произходът на капитала му остана неизвестен. Когато е провокиран да отговори, той казва, че е много зает комарджия и че печели пари от тази търговия, „законно, в казината, които посещава“, а след това ги инвестира в други бизнеси.
През 90-те години на миналия век в Сърбия са извършени над 400 убийства, които остават неразкрити. Извънредното положение и арестите по време на операция „Сабя“, последвала убийството на сръбския премиер д-р Зоран Джинджич през 2003 г., не намаляват значително този огромен брой.
Ашанин е убит на 30 юни 1998 г. с изстрели от автоматично оръжие, предполага се от снайпер, което никога не е било официално потвърдено, в градината на ресторанта му в белградския квартал Дедине. Извършителят не е разкрит, нито разследването на престъплението заслужава обществения интерес, който е обичаен в подобни случаи.
Изненадващо, особено като се има предвид статутът, който е имал не само в собствения си свят. Само в две истории са споменати възможните извършители на убийството и евентуалният поръчител, но не е потвърдено, че те са ни най-малко достоверни. Нито пък полицията ги е смятала за сериозни.
Първият, който проговаря за убийството му, е Миленко Лакич, член на организирана престъпна банда от Република Сръбска, който е тайно заснет от полицията на Босна и Херцеговина в продължение на три месеца, докато е в ареста в Мостар. Лакич казал на съкилийника си в затвора, с когото прекара няколко месеца в килията, че е убил Ратомир Спаич от Източно Сараево и че всички грешат, защото смятат, че някой от Босна е поръчал това.
„Поръчителят е от Сърбия. Спаич е платил за убийството на Дарко Ашанин и затова е бил убит“, казал Лакич. В признанието си пред колегата си от затвора той не е посочил защо Спаич е платил за убийството на Ашанин, нито е посочил кой му е дал парите, за да отмъсти за убийството на Ашанин.
Записите с признанията на Лакич са прослушани по време на процеса срещу престъпната група, към която той принадлежи, обвинена в няколко убийства. Лакич, между другото, се хвалил пред съквартиранта си Младен как е вършил подобни „работи“ за Дарко Шарич, Йоца Амстердам, Джока и Зияд Туркович, и за дните, прекарани под командването на бившия началник на JSO (спецчастите) Милорад Улемек Легия.
Вторият път, напълно незабелязано, убийството на Ашанин е споменато от Деян Миленкович Багзи, защитен свидетел в процеса за убийството на сръбския премиер Зоран Джинджич. Припомняйки си подробностите в часовете след като Звездан Йованович е произвел снайперски изстрел по премиера Джинджич, той заявил, че Душан Спасоевич, лидерът на „земунския клан“, се е изнервил, докато е гледал телевизия, и не е бил сигурен, че премиерът е бил убит.
„Той каза: „Този пиян Звездан пак не е уцелил.“ След това извика, че Звездан е убил и Дарко Ашанин по погрешка“, заяви Миленкович.
„Разследването на убийството на Ашанин дори не е проведено“, твърди полицейски инспектор от този период. Не е имало искания от полицейското ръководство за интензивна работа по случая, така че всичко, което е направено, е било ограничено по същество до установяване на съществените факти, открити на местопрестъплението.
Превод и редакция: БЛИЦ
