"На 21 март късно вечерта една злодейска ръка дръзва да отнеме живота на честния и благороден наш вуйчо – д-р Петър Берон, и то по най-жестокия и мъчителен начин – чрез удушаване". С тези думи започва некрологът, издаден от близките на великия възрожденец и автор на "Рибния буквар".
В него още се казва, че всеки би потръпнал при мисълта за страданията, които Берон е изживял в последните си дни, подложен на нечовешки мъчения от хора, извършили едно варварско престъпление.
Трагедията се разиграва на 21 март 1871 г., около 20 часа вечерта, в дома му на улица "Личеулуй" №1, в квартал "Св. Троица" в Крайова.
Румънските власти реагират бързо и скоро задържат извършителите – селяните Йон Калин и Николае Тибу, които правят самопризнания. Арестувани са и предполагаемите поръчители – Петру Александру и инженер Илие Чокулеску, който дължал 110 жълтици на Берон.
Поради липса на достатъчно доказателства те са освободени, докато преките извършители са осъдени на доживотна каторга в солниците – най-тежкото наказание в тогавашна Румъния.
Животът на д-р Петър Берон далеч не се изчерпва с трагичния му край. След като защитава докторска степен по медицина в Мюнхен през 1831 г., той работи като лекар в Букурещ, а по-късно става окръжен медик в Крайова. Успоредно с това развива успешна търговска дейност и инвестира в земеделие, като придобива голямото имение „Скорила". Благодарение на това богатство Берон успява да се отдаде на научна дейност и публикува десетки трудове, живеейки дълго време в Париж.
Със средствата си той щедро подпомага българското образование, училища и млади таланти.
Източник: България днес
