На 19 години той все още е в 11-ото ниво на английския футбол. Само за три години Дион Дъблин стига до Манчестър Юнайтед, става национал и открива инструмент.

Марк Клатънбърг е един от най-добрите съдии в последните години. Той е ръководил финал на европейско първенство, мач за трофея в Шампионската лига и безброй срещи от английската Висша лига. Марк е решителен рефер, който държи в ръцете си мачовете и подхожда дистанцирано към актьорите на зеления терен. В един спокоен майски ден през 2008 година той нарушава въздържанието си и как би могло да бъде иначе, когато щеше да е единственият на стадион „Хилзбъро”, който нямаше да се присъедини към аплодисментите. Защото всички те, феновете на домакините от Шефилд Уензди и тези на гостите от Норич, се преклониха пред един играч, който разчувстван за последен път напусна терена като професионалист. Над 36 000 зрители, играчите и треньорите на двата тима ръкопляскат, а Клатънбърг се присъединява. Човекът, на когото тази необикновена чест се оказва на 4 май 2008 година, не бе в никакъв случай една от най-големите звезди, но въпреки това един необикновен играч. Един човек, който стига от аматьорския футбол до Манчестър Юнайтед. Футболист, който караше децата да мечтаят. Неговото почти забравено днес име е Дион Дъблин.

На 19 играе в 11-а дивизия
Дъблин е роден през 1969 година в Лестър. Там, където почти 50 години по-късно един човек на име Джейми Варди пренаписа футболната история и с „лисиците” спечели титлата. И не само това. Като Дъблин и Варди прави скок от ниските етажи на британския аматьорски футбол до елита. Също като Дъблин той е никой, който всяка свободна вечер рита, един от най-добрите голмайстори на Англия поне за кратък период.
Като ученик Дъблин играе за малък селски отбор, Уигстън Фийлдс. Той имал талант, но такъв имали много хора. Затова опитвал да тренира повече и по-усилено от другите. Още като дете показва голям борбен дух и, че има мечта за голяма кариера, вместо рано да се провали. И докато други още като тийнейджъри вече играели за Манчестър Юнайтед или Ливърпул и получавали покани за юношеските национални отбори на Англия, Дъблин чакал напразно предложение от професионален клуб.
Така на 19-годишна възраст той играе за Оакам Юнайтед в 11-а дивизия. Висшата лига не само била твърде далеч, а просто се намирала в съвсем друга вселена. След мачовете на Оакам Юнайтед се пиело в пъбове. Въпреки това всички били единодушни, че Дъблин бил прекалено добър за 11-а дивизия.

Две промоции с Кеймбридж
Норич изпратил оферта, след като Дъблин бил едва на 19 години, вкарал повече от 40 гола за един сезон и заради допълнителните тренировки бил в страхотна форма. Президентът Оакам веднага приел и при това без да пита Дъблин. Той бил на седмото небе. От 11-а дивизия в първа – безпримерна промоция. При „канарчетата” той не бил предвиден за първия тим. Така вместо да гостува с тях на „Олд Трафорд”, Дъблин бил пратен при втория тим в четвърта дивизия, което също е силен скок. Дион обаче продължил да играе пред малко публика и с много борбен дух. Въпреки това Дъблин, който като дете е научил, че човек трябва да се бори сам за своите мечти, опитал да се наложи в тима. Нещата с Норич не се получили и преминал в Кеймбридж, също в четвърта дивизия. И най-накрая бил възнаграден за усилията си. „В Кеймбирдж нещата всичко веднага си пасна”, спомня си Дъблин пред „Би Би Си”. Той бил с основни заслуги за промоциите през 1990 и 1991 година, неговото първо малко футболно чудо. Дори и във втора дивизия не бил заменен с някой по-добър играч, а си останал един от стълбовете в тима. Особеното в случая: той бил използван както като централен защитник, така и като нападател. Било видно, че е висок и идеален за единоборствата при игра с глава както в собственото, така и в чуждото наказателно поле. Със своите 1,88 метра и солидно телосложение той бил играчът, който се хвърля в единоборствата така, сякаш всичко е на живот и смърт. Или сякаш би направил всичко, за да изпълни мечтата си за Висшата лига.

„Манчестър Юнайтед те иска”
През лятото на 1992 година президентът на Кеймбридж извикал Дъблин в кабинета си. Когато играчът пристигнал, там бил и новият му треньор Иън Аткинс. „Манчестър Юнайтед те иска”, казал президентът без увъртания. Дъблин приел това като шега, но когато вече седял срещу сър Алекс Фъргюсън, естествено вече повярвал. Едва по-късно Дъблин разбрал, че легендарният шотландец лично го е наблюдавал в мач от турнира за купата на страната и го е следял под лупа. За един милион паунда момчето, което четири години по-рано ритало в 11-а дивизия, преминало в един от най-големите клубове на Англия, където получава екипа с №7. При „червените дяволи” играели звезди от световна класа: Петер Шмайхел, Денис Ъруин, Марк Хюз, младите Райън Гигс и Пол Скоулс и естествено Ерик Кантона. Дъблин бил добре приет в тима. Той давал всички от себе си на тренировки и едва в четвъртия кръг след лошия старт на сезона вече бил за първи път сред титулярите.

Мечтан старт в Юнайтед, счупен крак и голмайстор
В мача срещу Саутхемптън нещата не вървели и Алекс Фъргюсън бил бесен. В 89-ата минута Дъблин получава топката в наказателното поле, не се колебае дълго и вкарва победния гол за 1:0, един от най-красивите моменти в неговата кариера. Осем дни по-късно за него идва шокът. След още един цял мач срещу Кристъл Палас нападателят си счупва крака. „Това е шок за всички нас, от спортна гледна точка един тежък удар”, казва тогава Фъргюсън. Дъблин остава извън терените за пет месеца и никой не очаква отново напълно да се пребори за титулярно място. Успява все пак да вкара още един гол за Юнайтед, след което преминава в Ковънтри през 1994 година. Там се превръща в любимец на публиката, след като вкарва 61 гола за 145 мача. Феновете го обичат и му посвещават песни. 13, 14 и отново 13 гола вкарва за първенство в три последователни сезона. През сезон 1997/98 следва коронацията: с 18 попадения става голмайстор на Висшата лига, поделяйки си приза с Майкъл Оуен (Ливърпул) и Крис Сътън (Блекбърн. През февруари 1998 година Дион Дъблин дебютира за английския национален тим. Със сълзи на очи  благодари на своите родители, след като е изпълнил мечтата си.

След това Дъблин преминава в Астън Вила, където продължава да вкарва, но не толкова редовно както за Ковънтри. Контузии го изхвърлят от игра многократно, с екипа на Вила дори чупи черепа си в мач срещу Шефилд Уензди. Той е само на милиметри от това да седне в инвалиден стол. Скоро обаче се завръща в игра. Един истински боец.

Стиви Уондър използва неговия инструмент
През 2004 година Дион Дъблин отива в Лестър в родния си град, където отново е използван като нападател и защитник. Следват Селтик и Норич, където през сезон 2007/08 вкарва седем гола в Чемпиъншип преди последния си мач, в който е аплодиран от съперника и съдията Клатънбърг.
След края на кариерата си Дъблин работи като телевизионен експерт, води предаване за недвижими имоти и открива един инструмент. Това е дървената кутия на име The Dube, използвана и до днес от музикална звезда като Стиви Уондър. Това е човекът, който стигна от 11-а дивизия до национал на Англия и голмайстор на Висшата лига. Човекът, който показа на децата какво е възможно, когато не губиш вярата в себе си.

По материал на Максимилиан ШМЕКЕЛ, Goal.com
Превод от немски на Георги Красимиров Георгиев/БЛИЦ СПОРТ