Малко след 16:00 часа в неделя съдията Тони Харингтън даде финален сигнал за мача на „Грифин Парк“ в западната част на Лондон. Домакинът Брентфорд загуби с 1:3 от Блекбърн, но играчите на гостите не ликуваха. Те се сринаха отчаяни на терена заради долетялата новината от Бристъл. Там местният Бристъл Сити загуби с 0:1 като домакин на водения от Хари Реднап Бирмингам, който запази мястото си в Чемпиъншип. Това означаваше, че Блекбърн ще играе през следващия сезон в Лига 1 (английската трета дивизия), само 22 години, след като стана вторият в историята на Висшата лига клуб, спечелил шампионската титла.

Голяма част от вината за пропадането на тима от „Иууд Парк“ пада върху собствениците от „Venky’s Group“, които поеха клуба преди седем години. Тогава Роувърс все още бяха във Висшата лига. Сега Блекбърн ще започне участието си в Лига 1 с дълг от 100 милиона паунда, намаление на приходите от телевизионни права от 5 милиона на един милион паунда, както и заплати на играчи, които клубът вече няма да може да си позволи на плаща. Освен това се очаква и огромен срив на посещаемостта на мачовете. Предполага се, че срещите на тима в трета дивизия ще бъдат наблюдавани от трибуните от по-малко от 10 000 зрители.

ПЪТЯТ ОТ ВЪРХА ДО ДЪНОТО
Представянето на Блекбърн от началото на Висшата лига до момента

1992/93
Висша лига – 4-о място
Тимът остава само на точка зад третия Норич и пропуска участие в Купата на УЕФА

1993/94
Висша лига – 2-о място
Завършва на осем точки зад шампиона Манчестър Юнайтед и се класира за Купата на УЕФА

1994/95
Висша лига – 1-о място
Блекбърн става едва вторият клуб, печелил титлата във Висшата лига след нейното начало (Манчестър Юнайтед е шампион в първите два сезона). Начело на отбора е Кени Далглиш, а Алан Шиърър вкарва 34 гола. С изявите си блестят още Греъм льо Со, Колин Хендри и Тим Шерууд, които заедно с Шиърър влизат в идеалния отбор на сезона според Асоциацията на професионалните футболисти.

1995/96
Висша лига – 7-о място
Отборът се срива в класирането след ужасяващ старт на сезона, но успява да се съвземе след Нова година и само две точки го разделят от класиране за Купата на УЕФА. Далглиш подава оставка, а Шиърър е продаден за 15 милиона паунда на Нюкасъл, което по онова време е трансферен рекорд за Острова.

1996/97
Висша лига – 13-о място
Наследникът на Далглиш – Рей Харфорд, се задържа на поста само три месеца след началото на сезона, когато Блекбърн се намира в дъното на класирането. Рой Ходжсън застава начело на тима и успява да го изведе до средата на подреждането.

1997/98
Висша лига – 6-о място
Ходжсън успява да превърна отбора отново в претендент за челните позиции, но серия от загуби през втората част на сезона оставя тима на шеста позиция, но с място в Купата на УЕФА

1998/99
Висша лига – 19-о място (изпада)
Слаб старт на сезона води до уволнението на Ходжсън през ноември. Асистентът на Алекс Фъргюсън в Манчестър Юнайтед – Браян Кид, е назначен начело на отбора, но той не успява да спаси Роувърс от изпадане заедно с Чарлтън и Нотингам.

1999/00
Първа дивизия (сегашният Чемпиъншип) – 12-о място
Няма незабавно връщане в елита. Кид е уволнен през ноември, а едва през март Греъм Сунес е назначен с дългосрочен договор.

2000/01
Първа дивизия – 2-ро място (промоция)
Мат Дженсън вкарва 23 гола и помага на Блекбърн да се върне във Висшата лига. Сунес изпълнява поставената му задача още в първия си цял сезон начело на отбора. Заедно с Роувърс в елита влизат още Фулъм и Болтън.

2001/02
Висша лига – 10-о място
Слабият старт на първенството е преодолян с привличането на бившия нападател на Манчестър Юнайтед Анди Коул, който помага за спечелването на шест победи в последните 12 мача. Сунес извежда Блекбърн до спечелване на Купата на Лигата, което пък гарантира и участие в Купата на УЕФА.

2002/03
Висша лига – 6-о място
Паралелно с участието си в евротурнирите Блекбърн води успешна битка и в шампионата. Създава се стабилен тим, изграден около вратаря Брад Фридел, халфа Дейвид Дън и нападателя Дуайт Йорк.

2003/04
Висша лига – 15-о място
Отборът успява да се пребори за оцеляване и финишира на 15-а позиция благодарение на четирите записани победи в последните шест кръга.

2004/05
Висша лига – 15-о място
Сунес напуска в посока Нюкасъл, докато Блекбърн е в зоната на изпадащите. Марк Хюз, който през 2002 година  печели Купата на лигата  като част от отбора, успява да донесе на тима оцеляване във Висшата лига.

2005/06
Висша лига – 6-о място
Хюз продължава да развива отбора и го извежда до шесто място, на четири точки от участие в Шампионската лига, но с място в Купата на УЕФА. Налага в състава уелския си сънародник Крейг Белъми, който вкарва 17 гола във всички турнири през сезона.

2006/07
Висша лига – 10-о място
Само пет спечелени победи през първата половина от сезона обричат Блекбърн на невъзможността да повтори доброто си класиране от предишното първенство. След като Белъми е продаден на Ливърпул, Бени Макарти е привлечен от Порто и завършва на второ място в голмайсторската листа на Висшата лига след Дидие Дрогба от Челси.

2007/08
Висша лига – 7-о място
Това е последният сезон на Хюз на „Иууд Парк“, след като в края на първенството Манчестър Сити успява да убеди бившия нападател на Юнайтед да се върне в Манчестър. Роке Санта Крус вкарва 19 гола, след като е привлечен от Байерн през лятото.

2008/09
Висша лига – 15-о място
Пол Инс заменя Хюз на мениджърския пост, но остава начело само пет месеца. Уволнен е на 16 септември и е заменен от Сам Алардайс, който спасява тима от изпадане.

2009/10
Висша лига – 10-о място
Отборът прогресира при Алардайс, който успява да го изведе в горната половина на класирането.

2010/11
Висша лига – 15-о място
През ноември 2010 година индийската компания „V H Group“, собственост на фамилията Венки, купува Блекбърн за 23 милиона паунда. Алардайс е незабавно уволнен и заменен от Стив Кийн. Под негово ръководство отборът губи девет от последните си 16 мача.

2011/12
Висша лига – 19-о място (изпада)
След 11 сезона във Висшата лига Блекбърн изпада в Чемпиъншип. Феновете протестират срещу новите фенове и Кийн, който обаче запазва поста си на „Иууд Парк“.

2012/13
Чемпиъншип – 17-о място
Пропадането продължава, въпреки дадените 8 милиона паунда за Джордан Роудс, което по това време е рекорден трансфер за Чемпиъншип. Шестима души са начело на Блекбърн през сезона. Ерик Блек води отбора временно след оставката на Кийн, след това за постоянно е назначен Хенинг Берг, който се задържа само 10 мача. Гари Бойър записва два престоя временно, след като Майкъл Епълтън е уволнен след 67 дни начело на отбора.

2013/14
Чемпиъншип – 8-о място
Бойър е назначен за постоянно, а Блекбърн прави опити да намали заплатите на играчите. Отборът записва подобрение, но не успява да се добере до плейофната битка за промоция във Висшата лига.

2014/15
Чемпиъншип – 9-о място
Головете на Джордън Роудс и Руди Жестед помагат на Роувърс да завърши в горната половина на класирането, но за втора поредна година тимът не успява в атаката на място в плейофите.

2015/16
Чемпиъншип – 15-о място
Пол Ламбърт замена Бойър на 15 ноември, но Блекбърн води битка за оцеляване. Мястото в Чемпиъншип е гарантирано, след като в последните четири кръга са записани две победи и две равенства.

2016/17
Чемпиъншип – 22-о място (изпада)
Оуен Койл поема отбора, но през февруари е заменен от Тони Моубри. Победата над Брентфорд в последния кръг не успява да спаси тима от изпадане в третото ниво на английския футбол. Собствениците от фамилия Венки обявяват, че изпадането е временен срив и гласуват доверие на Моубри и за следващия сезон. Пътят от върха до дъното обаче е извървян за съжаление на феновете на Блекбърн.