По-малко от два дни след загубата на финала на Евро 2024 от Испания, Гарет Саутгейт вече не е селекционер на Англия. Реално той спази нещо като обещание, дадено публично преди началото на шампионата в Германия – че много вероятно ще се тръгне сам, ако „трите лъва“ не вземат титлата. Тя щеше да е единствена за тях от европейско първенство и първа на голям турнир след Световното през 1966 г., единственото значимо отличие на страната на ниво национални отбори.

Близо осемгодишният престой на бившия защитник начело на Англия не може да бъде оценен еднозначно, което може и да прозвучи парадоксално на фона на фактите. От една страна – по негово време островитяните най-сетне станаха трайна футболна сила, а не такава с история от далечното минало, към която винаги имаше големи очаквания, но тя достигаше най-много до осминафинал или четвъртфинал на световно или европейско. Самият Саутгейт, все още като футболист, „носи“ вина за това с онази знаменита пропусната дузпа на полуфинала срещу Германия на Евро 1996.

Постиженията на бившия защитник

По-малко от две години след назначението си, Саутгейт изведе Англия до полуфинал на Мондиала в Русия през 2018 г. Четири години по-късно в Катар селекцията му склони глави пред Франция на четвъртфинал и това всъщност е най-лошото му класиране на голям шампионат. На две европейски първенства – през 2021 г. и 2024 г., Хари Кейн и компания спориха за купата, но загубиха и в двата финала.

И още, като национален селекционер Саутгейт записа 102 мача и едно наистина забележително постижение – девет победи в елиминациите на четири големи първенства. То е забележително, като се има предвид, че за 25 шампионата след триумфа през 1966 г., плейофните победи бяха едва общо седем.

Едва ли през есента на 2016 г. някой е очаквал такива рейдове от Гарет Саутгейт, когато той, в качеството си на треньор на младежкия национален отбор на „трите лъва“, временно пое първия отбор на родината на футбола на мястото на уволнения с гръмовен скандал заради корупция Сам Алардайс. Малко след това той получи работата с постоянен договор, а години по-късно Англия бе фаворит – и то не само на книга, на всяко голямо първенство.

И въпреки това, голямата цел убягна. Някога Англия имаше славата на отбор-неудачник, който тук-там играеше зрелищно, но все губеше в решителни моменти, било то с дузпи, заради спорно съдийство или заради глупави постъпки на асове като Дейвид Бекъм, Уейн Руни и т.н. Селекцията от Острова поне ставаше симпатична на мнозина заради бойния си дух и някои наистина харизматични персонажи.

Днес Англия е сама срещу света и отново е отбор-неудачник, загубил два поредни европейски финала, тръгвайки и в двете първенства като изявен фаворит заради потенциала на звездите си и славата на Висшата лига. Отборът играе скучен и остарял футбол, направо страхлив, без рискове и творчество, а дори на скамейката му седят много скъпи играчи с реноме.

Най-вече заради горното, Саутгейт не получи подкрепа от почти никого с авторитет в родината си в часовете след разочароващия финал на Евро 2024 и така решението му преждевременно да поиска прекратяване на договора с Футболната асоциация изглеждаше неизбежно. Всички са срещу него, като се почне от феновете, та се стигне до тв анализатори с голяма слава като Гари Линекер, Алън Шиърър, Рио Фърдинанд, Джейми Карагър…

Кой ще е следващият на пангара?

И родината на футбола сега отново е във фазата „някой следващ, който да надгради“ и да направи последната крачка за спечелване на жадуваната купа. С такива надежди е натоварен всеки един селекционер на Англия, а тази позиция, предвид вечните претенции на феновете и хапливата преса на Острова, си остава сред най-трудните в световния футбол.

От дни се споменават следните имена: Еди Хау, Томас Тухел, Греъм Потър, Маурисио Почетино и селекционерът на младежкия национален отбор Лий Карсли. Че и на оттеглилия се в (може би) временна почивка Юрген Клоп.

Хау си има отбор - Нюкасъл, а другите, като изключим Карсли, си нямат. При „свраките“ обаче текат интересни процеси – първо спортният директор Дан Ашуърт поиска да напусне, за да отиде на същата позиция в Манчестър Юнайтед, а онзи ден бизнес дамата Аманда Стейвли и Мехрдад Годуси напуснаха управата на клуба, продавайки акциите си на саудитския Публичен инвестиционен фонд, който стои зад клуба.

Тухел е свободен, откакто напусна Байерн, Греъм Потър – също, след като отклони няколко оферти, а изгоненият от Челси Маурисио Почетино също чака следващ пристан.

Едно е сигурно – който и да наследи Саутгейт, ще бъде истински треньор-камикадзе. Няма друга страна, в която националният треньор да е подложен на толкова голям натиск. И пресата и запалянковците дори не са най-голямата му грижа. В английското първенство са някои от най-могъщите клубове в света, с изключителни футболни академии, зад които стоят колосални интереси, Затова селекцията и представянето на националния отбор често са въпрос не само на чест, но и на много политика и много, много пари.

Така че, който и да замени Гарет Саутгейт на поста и дори под ръководството му Англия да обърне плочата и да заиграе супер атрактивно, от него ще се иска единствено титла от световно или европейско. И нищо друго няма да има значение.