- Гергана, честита световна титла! Много трудно ли я извоюва?
- Благодаря. Все по-трудно става, специално при мен, защото съм вече на 39 години. Това световно първенство може и да се окаже последното ми. На този етап не мога да бъда категорична.
- От колко години се занимаваш с карате?
- Вече 30 години, това е моят живот.
- Как успя да триумфираш, и то в Япония - домът на този спорт?
- Много трудно беше. Конкуренцията там е най-голяма. Имаше изключително много представители на домакините. Вкъщи и съдиите помагат, но от мен никога няма да чуете, че се оплаквам. 95 процента от съдийския състав е от японци. Трябва да покажеш много високо ниво, за да бъдеш оценен подобаващо. Радвам се, че след 5 години се завърнах и пак станах световна шампионка. Предишната ми титла я извоювах на 24 април 2010 година.
- Тогава или сега беше по-лесно, въпреки че определено не е лесно?
- Всяко състезание е трудно. Преди 5 години може би беше по-лесно за мен, тъй като бях в кондиция и атакувах върховете. Все пак бях по-млада, което донякъде е предимство. Тогава изненадвах конкурентките. Преди може би не ми беше толкова притеснено. А сега, когато знаеш, че защитаваш световната титла, е по-трудно. Много по-болезнено е да паднеш от върха.
- Как протече подготовката?
- Всяка изминала година става по-трудно, Тялото не е толкова по-издържливо колкото преди 10 години, например. Натоварванията се изменят. Тази година въведохме кумите, което помага повече за краката. Наблегнахме много на обща физическа подготовка от гледна точка на изометрични упражнения, без тежести. Събираха ни се по 4-5 тренировки на ден. Лишенията са много, но съм щастлива, че успях и отново спечелих световната титла.
- Разкажи някоя любопитна случка от Световното?
- Любопитното беше, че дори не знаех, че съм първа. Мислех, че съм трета, тъй като в България сме свикнали винаги да обявяват първо кой е трети, после вторият и чак след това първият. Сега казаха първо моето име и е нормално да си помисля, че съм трета. Предварително не го знаех това нещо. А и не бяхме записвали съдийските оценки, за да ги сравним с тези на конкурентките ми. Изненадата беше невероятна. Чувството да грабнеш световната титла, и то за втори път, е страхотно. Радостта в подобен момент не може да се опише.
- Какво ти коства световната титла?
- Изключително много лишения. Само аз си знам какво ми е коствало. Много се радвам, че постигнах целта. Доволна съм от себе си и благодарна на треньора Шихан Емил Костов - световен и многократен европейски шампион. Удовлетворението ми, а и гордостта ми е, че съм пример за моите възпитаници в бургаския клуб "Киокушин Спирит". Радвам се, че имам прекрасен син, който върви по моите стъпки. Да е жив и здрав и се надявам също като мен да воюва титли. Когато човек е упорит и постоянен няма как да не постигне успех. Човек трябва да има цел, към която да е устремен и удоволствието след това е невероятно.
- На заслужена почивка ли се отдаваш и какво предстои за теб?
- Не остава време за почивка. Имам още предизвикателства тази година. През юни в Ню Йорк предстои международен турнир - All American Open, който е втори по сила след Световното. Там отново ще срещна основната конкуренция, както беше в Япония. Досега имам седем победи в Америка, надявам се и тази година да спечеля. Другото много голямо предизвикателство, в което за първи път ще участвам, е Континенталното отборно световно първенство на 2 юли. Трябва да се гордеем от факта, че сме поканени от японците. Достигаме до участието благодарение на успехите ни през изминалата и тази година - не само моите, а и на двама от съотборниците ми - Захари Дамянов (при мъжете в супертежка категория) и Деян Станев (при ветераните). Отборът ни включва и двама поляци. По принцип от Япония канят максимум два отбора от Европа, два от Америка, от Австралия... по два от всеки континент. Много се радваме, че отборът от Източна Европа ще го представяме българи и поляци.
- Занимаваш се с треньорство в "Киокушин Спирит" (Бургас), от коя страна е по-лесно?
- Трудно е да се отговори на този въпрос, но когато състезателят е добър, стриктно изпълнява нарежданията на треньора си, е лесно и на двете страни.
- Разкажи малко повече за Киокушин каратето?
- Киокушин е част от културата на даден народ. При него основното е дисциплина и много философия. Когато има дисциплина, характерът се изгражда. Напоследък все по-рядко се виждат такива хора. Карате киокушин е начин на живот, аз се занимавам с този спорт вече 30 години. Научена съм на дисциплина още от ранна детска възраст. Всяка година съм на едно състезание в Япония, квалификация в Америка, имаме и Европейско първенство, на което България домакинства 2014 г. На Европейското вече съм в съдийския състав и не участвам като състезател. Трябва да поддържаме и международната карате организация. Сега на Световното в Япония пък треньорът ми Емил Костов беше главен рефер при жените. А и смятам, че добрите състезатели трябва да дадат своя принос в съдийството. Кой по-добре би отсъдил, отколкото този, който е наясно с материята.
- Каква е финансовата облага от спечелването на световна титла?
- О, по-добре да не говорим за пари. Нашият спорт не е олимпийски и няма субсидии. Аз не спирам да работя, за да изкарвам пари и да мога да участвам на състезания. Сама си набавям дори средства за самолетни билети. Нямаме спонсори. Но никога не се оплаквам. Най-лесно е да започнем да търсим причините за загубата на друго място. Материалното разваля спортистите. Стигнала съм до този извод. Имам приятели - спортисти, които са подпомагани от спортното министерство и знам какво е. Друго си е, когато сам се бориш за всичко. Може би и успехът след това е по-сладък. Аз не разчитам на пари от държавата. Имам кредитна карта, работя, за да си връщам кредита. Доволна съм, че има хора, които вярват в нас. Това са предимно приятели или фенове.
- В мъжки спорт какъвто е каратето не ти ли пречи това, че си жена?
- Спортът, с който се занимавам, наистина е силов, предназначен основно за мъжката половинка. Но във всички области, не само в спорта, жените сме показвали, че с нищо не отстъпваме пред мъжете. По-скоро приемам женската си сила в по-добрата интуиция за някои неща. Да, понякога ми пречи това да съм жена, особено в моменти, когато трябва да представя някъде себе си, с цел привличане на спонсори за определени международни изяви и съответно някои Господа не ме вземат на сериозно, или не подхождат към мен като към професионален спортист.
- Как би се описала?
- Сериозна, отговорна и много упорита.
- Коя от детските си мечти си сбъднала?
- Имам четири сбъднати мечти – първо - станах каратистка. През 1985 година, когато започнах да тренирам, беше забранено да се практикува карате, а аз обичам забранените неща. Бяхме под опеката на едно военно поделение и треньор ни беше Сенпай Христо Бацов. Второ - станах автомобилна състезателка - все пак моите идоли са майка ми и баща ми, трето - имам син, който подражава на майка си и тренира усърдно, и не на последно място - намерих сродната си душа - настоящия ми съпруг.
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ
