Баскетболната легенда Атанас Голомеев гостува в предаването „Код Спорт“ по RING. Славният център с прякор Змея е член на Залата на славата на ФИБА. Успехите му са впечатляващи, сред тях е фактът, че участва пет пъти на европейски първенства, а в четири от тях попада в най-добрата петица на шампионата. Като играч получава оферта от Ню Йорк Никс, а Барселона му обещава колосалната за 70-те години заплата от 200 хиляди долара, но подобни трансфери в социалистическа България са невъзможни. Предлагаме акценти от интервюто с Атанас Голомеев:

- Г-н Голомеев, националният отбор на България бе сред участниците на европейското първенство по баскетбол. Каква е вашата оценка за представянето на тима, воден от селекционера Росен Барчовски?
- За това, което се очакваше, те оправдаха надеждите за една-две победи в групата. За съжаление, втората не можа да се случи. Момчетата се раздадоха тотално, но компонентите, които събират пъзела, са много. Ние на практика нямаме шампионат, нашето първенство е на ниво юноши старша възраст от развитите страни. Тези момчета нямат никаква подготовка да изиграят пет мача подред на това ниво – скорост, атлетизъм и борба. Разчитайки на двама много класни играчи, даже Сашо Везенков вече минава за топ звезда, и Дий Бост, няма как те да издържат всичките мачове. Според мен това, което постигнахме беше програма максимум.

- Александър Везенков е истинско богатство, но разликата между него и останалите състезатели се оказа доста голяма. Кое го отличава и го прави един от топ играчите на европейското първенство?
- Той наистина е с абсолютно българско самосъзнание благодарение на неговия баща. Изборът му да играе за нашия национален отбор също го показва. Но той на практика се роди в Кипър, след това отиде 14-годишен в Арис (Солун). За добро или за зло, той няма никакви допирни точки с България в спортно-техническата част. Трудно можем да го броим за български баскетболист, защото той не е такъв. Едно изключително скромно и възпитано момче. Това, което най-много харесвам в него е, че няма капка егоизъм. Той е отборен играч и това е изключителен плюс за него. Затова го харесаха толкова в Олимпиакос, там той плува в собствени води. Тези няколко години в Барселона - от една страна беше стъпка в големия баскетбол, а от друга контактът с неговия настоящ треньор Барцокас, който видя неговите качества и малко късно ги оцени, защото в Барселона конкуренцията беше доста по-голяма в този момент и той беше малко по-обран и по-стегнат в изявите си. Сега тук се отпусна и видяхме един чудесен сезон. На практика той влезе в топ 5 играчите на лигата.

- Ще го видим ли в НБА?
- Аз мисля, че е крайно време. Моето мнение за неговото развитие беше друго, говорили сме си с баща му. Аз мисля, че той трябваше да мине през един от колежите в САЩ, които захранват НБА, дали ще е Северна Каролина, който и да е, той трябваше да мине оттам и да продължи в НБА. Сега ще му трябва известно време за адаптация със сигурност. Такъв му е договорът, че можеше още една година да отложи отиването. Той го направи – иска да стане шампион в Евролигата, което е нещо запомнящо се. Това направи Лука Дончич, разбира се на много по-крехка възраст, но няма значение. Той ще отиде там със сигурност догодина. Мисля, че ще се наложи, защото крила като него, с неговия ръст и стрелба, има много малко. Как ще се справи в защита, както каза и неговият бъдещ треньор в Кливланд, много не се знае, защото в Европа не се играе толкова силово. Там ще играе непрекъснато в такава тежка конкуренция.

- Дадохте оценка за българското първенство и все пак какво виждате, когато наблюдавате двубоите от мъжкия шампионат?
- Виждам някакви искрици, някакво желание в няколко отбора, но при нас цялата схема се обърка тотално. Много малко читаво идва отдолу. Един шампионат се захранва от юношеските отбори, от детско-юношеските школи, а ние обърнахме пирамидата тотално. Държавата напълно абдикира не само от баскетбола, а от целия спорт. В този случай се налагаше клубовете да оцеляват, събирайки такси, когато децата идват да спортуват и селекцията се загуби тотално. Никаква селекция. Който дойде! Детето е 100 кг, плаща си 60 лв. и играе. Така някои от децата, които са талантливи, почват да блестят сред децата, които не са за баскетбол, а може би за борба или някакви други спортове. Навремето имахме цял отдел в диспансера по немската програма, където ти мерят фалангата и ти казват колко ще пораснеш, плюс-минус 2-3 см, каква ти е костната структура, мускулатурата… И ти казват – ти си за баскетбол, ти си за борба, ти си за гребане… Имаше селекция, а в момента селекцията е нула, защото клубовете трябва да оцеляват. Аз ги разбирам, когато нямаш никаква помощ от държавата или тя е символична в рамките на 20-30 хиляди лв., което е кръгла нула. Моето мнение е, че най-добре платени трябва да бъдат треньорите, които готвят новите играчи за нашата лига и за националния отбор. Тук те оцеляват с някакви мизерни заплати от порядъка на около 1000 лв. Така че в близко бъдеще аз не виждам какво може да се случи.

- Само парите ли са проблемът на родния баскетбол?
- То е една верига, която като я разкъсаш един път… Основното е парите, защото парите са двигателят в съвременното общество, сега всичко говори за пари. На олимпиадата в Сеул България беше пета държава в света с 37 медала, а Великобритания взе четири медала. През 2012 г. в Лондон Великобритания взе 37 медала, а ние 3 или 4, вече забравих. За 20 години така се обърна палачинката. Това показва абсолютно измерение на държавната политика в спорта. Просто такава няма. Скоро четох във вестника, след като почнахме да тръбим, че увеличаваме драстично бюджета за спорта, който до миналата година беше 90 млн. лв. Това са 45 млн. евро, колкото Кристиано Роналдо взима от „Инстаграм“ рекламите, не от договори, не от заплати. Това беше бюджетът на целокупния спорт. Сега отива май към 150 млн., такива цифри чувам, но бюджетът на българския баскетбол е 800 хиляди лв. Това е за развитие на всички държавни гарнитури – девойки, юноши, мъже, жени, подготовки. Колкото Никола Миротич в Барселона взима за един месец. Неговата заплата е 400 хиляди евро на месец.
Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, „Ринг“